Днес получих покана за сватба. Нали ги знаете онези захаросани и романтични картички, с които две влюбени гълъбчета ви канят да присъстване на “най-важния ден в живота им”. Ок, до тук добре. По принцип, като повечето жени, и аз обичам сватбите. Отварям поканата – “Бъдете с нас в деня, в който ще слеем душите и съдбите си в едно”.

Ужас! Ще попитате защо?

Защото въпросният господин, чието име беше изписано със златни букви на поканата, до преди малко повече от година сливаше душата… и тялото си с мен. Знам, че си хвана нова приятелка малко след като се разделихме. Това означава, че трябва да се заедно около година. Но да се жени… Дайте ми стол да седна!!!

Бяхме заедно 2 години, а за мен не беше пожелал да се ожени. Винаги съм мислела, че е от онези мъже, които за пред другите ”ценят свободата си”, а всъщност не са достатъчно решителни и смели да сложат халка. Е, явно вече безименният му пръст е готов за нова придобивка.

Ядосах се! Чак пък да ми праща покана!

Сигурно щях да съм още по-ядосана, ако не бях разбрала какво се случва от албума със снимки във Facebook, озаглавен “I want to spend my lifetime loving you”*. И сега какво да правя? Защо пък толкова желае да отида?! Какво да му подаря? Може би наша снимка в рамка! Ох, усещам, че гънките на здравия ми разум започват да се заглаждат, когато държа глупавия розов картон в ръката си!

Проблемът не е, че се жени. Или пък е…! Та аз дори нямах приятел, след като се разделихме с него. Чувствам се в застой! Той не само, че беше продължил напред, но и очевидно с голямо нетърпение чакаше деня, в който ще свали със зъби жартиера на новата си любов, облечена в бяло. И искаше да я свали точно от тези крака! А, да ви кажа краката на бъдещата съпруга не бяха дори наполовина толкова готини, колкото моите! Бяха двойно по-дебели и доста по-къси. Казват, че любовта е сляпа. Явно е вярно!

Защо не се ожени за мен?

Дори не помня защо се разделихме. Какво ли се беше променило? Може би е решил, че вече няма време и е прибързал без много да му мисли? Не звучи логично. Та той не е навършил и 30 години. А ако е бременна? Или пък просто… я обича!



Нали и мен ме обичаше! На практика живеехме заедно. Аз бях тази, която му гладеше дрехите, дори няколко пъти му готвих. Но никога не го поставих на първо място. Малко ми беше скучен. Аз си падам по нощния живот и седмица, в която посрещам утрото в леглото си повече от 3-4 пъти, се отразяваше зле на психиката и здравето ми. Ето затова сигурно не се е оженил  за мен! Намерил си е жена, която е винаги съгласна с него, мечтае за живот с много деца и спокойни вечери у дома пред телевизора… Уф! Звучи ми като стар комунистически филм!



Дали да отида на сватбата?

Разбира се! Ще се натряскам до козирката и в момента, в който свещеникът попита ”Ако някой е против този съюз, да говори сега или да замълчи завинаги”, ще дойде моят миг! Нееее! Това няма да стане, защото на последните сватби, на които ходих, този въпрос изобщо не беше зададен!
Взех по-добро решение – утре ще изляза на шопинг и ще намеря най-страхотната рокля, която да крещи

“Не ми  пука за теб, виж колко съм готина”

Но трябваше да си намеря достоен  мъж, който да ме придружи. Ще намеря, имам цял месец. Ако не, ще си взема под наем! Чух, че сега така било модерно!

______________________________________________________________________

* Искам да прекарам живота си с теб