Жълтата иглика (Рrimula officinalis) в Древна Гърция е била смятана за цветето на дванадесетте богове, което дава сили и дълголетие. Във фитотерапията се използват цветовете, листата и корените.
Наличието на етерични масла, флавоноиди, гликозиди и витамин С, прави растението подходящо при възпаление на дихателната система - бронхити и трахеобронхити. На съдържанието на сапонини, основно на примулова киселина, се дължи
отхрачващото действие при коклюш и астма.
Български фитохимични изследвания в лабораторията на проф. д-р Петър Николов в средата на миналия век, доказват естери на салициловата киселина в растението. Това обяснява и традиционното прилагане на отварата
при болки от ревматизъм и подагра.
Отварата от корени на примула напомня мириса на анасон. Тя се приготвя като 1 супена лъжица изсушени и наситнени корени се варят 3 мин., оставя се 15 мин. и се прецежда. Пие се по 1 супена лъжица 4-5 пъти дневно на гладно. Отварата повишава обмяната и действа леко слабително.
При безсъние и невроза се използва чай от цветове на иглика.
Една супена лъжица сухи цветове се заливат с 1 чаша вряла вода и след 15 мин. се прецежда. Изпива се 2 часа преди сън.
В Швейцария, Франция и Белгия
от свежи цветове иглика и мед приготвят вкусна пенлива напитка.
От свежите цветове също може да се приготви и витаминозна салата.
Забалежка: Примулата / жълта иглика не се препоръчва на бременни жени и на хора, които са алергични към аспирин (ацетилсалицилова киселина).
