Има ли значение външният вид
В днешното общество е станало по-важно да „изглеждаш”, отколкото да „бъдеш”. За съжаление, формата доминира над съдържанието. Избираме нещата по лъскавата опаковка и затова често сме разочаровани.
Колкото по-голям синхрон има между вътрешното и външното, толкова по-добре се чувства човек и обратно – колкото повече се разминават, толкова повече енергия и ресурс хаби, за да се поддържа този дисонанс – вместо да инвестира тази енергия в развитието си. Много често онова, което ни липсва отвътре, се предозира отвън. Но рано или късно опаковката пада и истината излиза наяве – митовете се развенчават и сме много по-разочаровани от самите себе си. Затова не трябва да чакаме, ако усещаме, че имаме проблем. Добре е да слушаме интуицията си и да се не самозаблуждаваме. Много хора, например, смятат, че не им върви в любовта, защото не изглеждат добре. И влагат неимоверни усилия и средства, за да изменят визията си – подлагат се на какво ли не... но вечно не са доволни, искат още и още промени. Истината е, че такива хора се нуждаят от вътрешна, а не от външна промяна. Но не го осъзнават, защото имат силни защитни механизми.
Разбира се, че външният вид има значение – трябва да се грижим за него, но не бива да го абсолютизираме. Ако съм израснала като жена, тип „ябълка“, е добре да развия максимално качествата на моя типаж – да потърся позитивите от това, а не да се опитвам да се трансформирам тотално. Това е не само невъзможно, но и безсмислено. Добре е да се приемаме такива, каквито сме и да подчертаваме хубавото в себе си.
Хубавата фигура носи ли ви щастие
Това определено не е константа, напълно възможно е да си слаба и нещастна. Щастието е начин на мислене и зависи най-вече от съдържанието, а не от формата. Има хора, които изглеждат прекрасно, постигнали са много в живота си, но вечно са недоволни и нещастни – защото са празни. Както споменах и по-горе, щастливият човек приема себе си такъв, какъвто е. Оценява онова, което има и се стреми да си набави онова, което няма – с разум и постоянство. Щастливият човек е позитивен – той гледа на проблемите и липсите в живота като на предизвикателства, той вижда в тях потенциал за собственото му развитие. Пожелавам на всеки това.
Взаимовръзката между емоциите и напълняването
Наддаването на тегло може да доведе до депресивно състояние, защото влияе пряко на самочувствието и самооценката. Трудно да се каже кое е причина и кое – следствието, всеки случай е индивидуален. Ние тълкуваме депресията като обърната навътре агресия – т.е. потенциалната атака към света от страна на човека е потисната и в резултат на това, той започва да се саморазрушава. От друга страна, хроничното задържане и стискане на агресивната реакция може да доведе до натрупване на маса, поради системното напрежение в определени мускулни групи, които се активират, когато сме гневни. В този смисъл невинаги е ясно кое е първо, както казах - всеки случай е уникален и зависи от обстоятелствата около човека.
Има жени, които качват килограми по емоционални причини – при загуба, стрес и т.н. Може ли една жена по време на такъв период да спре качването на килограмите? Може, разбира се – но трябва да позволи на емоциите си да съществуват и бъдат изживяни, да бъдат изкарани навън под някаква форма.
Както споменах храната, когато се употребява като заместител на друга потребност, различна от хранителната, не води до пълноценен и здравословен живот. Изразяването на емоциите ни изразходва много калории, потискането и задържането им капсулира енергията им в тялото и ни кара да пълнеем.
Освен това естественото болкоуспокояващо, което организмът ни произвежда е ендорфина, а той се отделя само, когато сме щастливи. Щастливи сме, когато живеем пълноценно, т.е. когато сме удовлетворили потребностите ни – например когато сме се нахранили, когато сме споделено влюбени, когато сме имали пълноценен сън, когато сме прочели интересна книга...
Затова посягането към храна, когато сме нещастни и страдащи може да се превърне в навик и зависимост, ако не знаем как да се справим с болката и стреса.
