Гъмжащото от ларви сирене е традиционен деликатес в Сардиния и е обявено за най- опасното в света.
Италианският остров Сардиния се намира в средата на Тиренско море. Съставен е от 1849-километрова брегова ивица от бели пясъчни плажове, която постепенно прераства в хълмове и трудно проходими планини. И именно там, сред техните върхове, овчари произвеждат casu marzu - гъмжащото от ларви сирене, което през 2009 г.
Книгата за рекорди на Гинес обявява за най-опасното в света
Необичайният деликатес се прави от местното овче сирене pecorino sardo, което се оставя да зрее повече от нормално. А след това мухите от вида Piophila casei снасят яйцата си в естествено образувалите се пукнатини на млечния продукт.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Излюпвайки се, ларвите започват да си проправят път през пастата, а киселината от храносмилателната им система разбива мазнината на сиренето, което го прави меко. И ако човек успее да преодолее разбираемото отвращение, ще усети, че marzu има интензивен млечен вкус, напомнящ за средиземноморските пасища и пикантен послевкус, който остава с часове, пише CNN.
Някои опитали го дори твърдят, че действа като афродизиак. Според други това е потенциално опасен за човешкото здраве, тъй като червеите могат да оцелеят в организма и да предизвикат миаза - инфекция от личинки на мухи. Според източници до момента все още няма подобен регистриран случай, свързан с casu marzu.
Забранено за продажба
Сиренето е традиционна храна от векове за жителите на Сардиния. Приемат го дори като уникален деликатес, който само малцина избрани имат шанса да опитат.
Casu marzu обикновено се произвежда в края на юни, когато местното овче мляко започва да се променя, тъй като животните навлизат в репродуктивния си период и тревата изсъхва от летните жеги. Готово е за консумация след три месеца. В днешно време често се консервира в стъклени буркани, тъй като трудно се съхранява за дълго време.
Що се отнася до правния статут на сиренето, положението е малко неясно. Casu marzu е регистрирано като традиционен продукт на Сардиния и следователно е местно защитен продукт. От 1962 г. насам обаче е забранено, тъй като италианските закони не разрешават консумация на храни, заразени с паразити. На тези, които продават сиренето, могат да бъдат наложени високи глоби, стигащи до хиляди евро.
Все пак, факт е, че през последните години Европейският съюз започна да съживява идеята за ядене на личинки, благодарение на концепцията за нова храна, според която насекоми се отглеждат специално, за да бъдат консумирани. Изследвания показват, че подобна храна може да помогне за намаляване на емисиите на въглероден диоксид, свързани с животновъдството и като цяло да облекчи климатичната криза.
