Продължение от първа част.
Първично повишените стойности (подагра) са резултат на кристални соли на пикочната киселина (урати), които могат да причинят възпаления в ставите. Вторично повишени стойности са следствие на функционални смущения в бъбреците, например при екстремна гладна терапия или нулева диета. Ниските стойности са резултат от лекарствено въздействие (противоревматични препарати, аспирин и др.)
Докато мазнините могат да се образувват от внесените въглехидрати, протеините са зависими предимно от вноса на храна. Клетките съдържат до 70% протеини, които при кисела (ензимна) хидролиза, се разпадат на основните си алфа-аминокиселини.
Смилането на белтъците започва още в киселата среда на стомаха. В тънките черва хранителната каша се неутрализира до леко алкализиране от панкреасния сок - бикарбонатна секреция. От чревното пространство (лумен) се резорбират свободни аминокиселини, както и ди- и трипептиди.
Обработката на аминокиселините е приключена до 80% три часа след вноса им. Протеините от животински произход се резорбират по-бързо, отколкото от растителен произход, защото целулозните обвивки забавят този процес.
Внесените в кръвта аминокиселини се транспортират до органите. Главен регулатор е черният дроб, чиито механизми изглаждат колебанията на аминокиселинната концентрация.
Концентрацията на аминокиселините е най-голяма в клетките и тъканите най-вече в скелетната мускулатура. Крайните продукти на обмяната им-карбамид, амоняк, пикочна киселина и креатинин, се отстраняват с урината. Нерезорбируемите, внесени с храната протеини, и отделените в червата белтъци се отстраняват през дебелото черво. Минимални количества азот се губят през кожата, с падането на косите, носните секрети, при менструация и чрез спермата. Азотното равновесие се поддържа посредством храненето. Нуждата от есенциални аминокиселини при малките деца (до 6 месеца) е 43%, при децата от 10 до 12 години – 36%, а при възрастни – 20%.
