Летните вируси може и да са поотминали, но се задават нови – есенно-зимните настинки и грип. Какво ни дебне с идващото захлаждане споделя д-р Илияна Захаридова, общопрактикуващ лекар в София. Тя е специалист „Вътрешни болести” и „Обща медицина“ вече близо 30 години. Пациентите й са на възраст от 0 до 100-години. Д-р Захаридова ни съветва как да укрепим организма си, за да се предпазим от идващите вируси. Тя използва и алтернативни методи на лечение, но основно разчита на конвенционалната медицина.
Кои са вирусите, които ни дебнат през есента и зимата – как да ги разпознаем?
Студът намалява естествените защитни сили на организма. Стресът, недоспиването, нерационалното хранене, обездвижването и престоят в затворени помещения поставят на изпитание имунната система. Повече от 200 вируса атакуват човека и предизвикват настинки и грип. Хубаво е да можем да направим разлика между обикновената настинка и грипа. Трябва да се знае, че настинката или простудата са инфекция на горните дихателни пътища, причинени от вируси. Най-често през есенно-зимния сезон се срещат риновируси, респираторно-синцитиални вируси, аденовируси, парагрипни и ентеровируси. Риновирусите се развиват основно в носоглътката. Започват с хрема, появяват се болки в гърлото, може да се вдигне и лека температура, както и суха кашлица. Симптомите при настинката се появяват един след друг, докато грипният вирус атакува организма внезапно – от носоглътката преминава към ларинкса, трахеята, бронхите и стига до белия дроб. Грипът започва с втрисане, много висока температура 39-40 градуса, главоболие, силни мускулни болки – хората казват, че се чувстват разбити, дори кожата ги боли. На втория-третия ден могат да се появят остра кашлица и болки в гърдите, както и да се развият усложнения – пневмонии, отити, миокардити, енцефалити, менингити... Затова профилактиката е много важна, особено за рисковите групи – малките деца, възрастните, които са над 65 години и хората с хронични заболявания – диабет, сърдечно-съдови, имунодефицитни и други... И тук са важни превантивните мерки – ограничаване на контактите, слагане на маски на лицето, които често да се сменят, добра лична хигиена.
Честото изтриване на ръцете с мокри кърпи пази ли от зараза?
Заблуда! Най-много инфекциите да се разпространят още по-лесно. По- добре е да се използват течни дезифектанти и основно ръцете и лицето да се мият с вода и сапун. Тъй като вирусите навлизат най-често през носа в организма, е правилно да се правят промивки с физиологичен разтвор. Със ставането сутрин се промива носа от събраните нощни секрети, лигавицата се овлажнява и се създава защитен слой към проникване на инфекции, вечер преди лягане е добре отново да се повтори същото. Има и специални назални спрейове за протекция от вируси и бактерии, които създават предпазен слой в носната лигавица. По този начин инфекциозният причинител не може да премине в организма.
Трябва да съобразим i хранителния режим – разнообразно, балансирано хранене, да приемаме всички необходими вещества, които стимулират имунитета. За добър имунитет е необходим повишен прием на протеини и сложни захари – яйца, овесени ядки, да се консумира мляко, сирене. Хубаво е да се наблегне на пресни плодове и зеленчуци, а не да се ядат преработени и консервирани храни, при които се губят ценните качества на храната – витамини, микроелементи, антиоксиданти. Освен това в тях има консерванти, оцветители, овкусители, които са вредни, а някои и канцерогенни. Продуктите, които съдържат за овкусител мононатриев глутамат, водят до пристрастяване към храната. Има и много висококалорични подсладители - захарните сиропи, изкуствените подсладители. Затова е много по-полезно да се пият вода и пресни сокове, отколкото всякакви химии. Относно задоволяването на водния баланс при възрастен човек е добре той да пие от 2 до 3 литра вода на ден (изчислява се средно по 30 мл на килограм тегло за жените и 40 мл на килограм при мъжете). Не трябва обаче да се пият по 5-6 литра вода, защото така се натоварват бъбреците и сърцето.
Изключително важно е закаляването, което повишава имунната защита. Използването на основните фактори - въздух, слънце и вода, може да започне още от 2-3-месечна възраст при бебето, независимо дали е топло или студено навън. Важно е само то да е здраво и да не е изложено на мъгла и дъжд, а да е защитено. Възрастните също трябва да се възползват от разходките, дори и на студено. Облеклото им да е топло, може и да е наслоено и като усетят, че се изпотяват, да могат да свалят една дреха.
Как още можем да укрепим имунната си система? Диетите вредни ли са в преходните сезони?
Ако организмът има здрава имунна система – плод на здравословен начин на живот и не само генетично обусловен, той се справя с вирусите. В преходните сезони и след боледуване от инфекциозни заболявания, не се препоръчват диети за отслабване. За да се възстанови организмът, са необходими достатъчно калории, протеини, витамини. Диета не означава винаги нисък калориен режим. Това е хранителен режим, при който се спазва определен тип хранене, с цел да се коригира теглото или да се подобри здравословното състояние. Хора с диабет, сърдечно-съдови заболявания, неврологични и други, също трябва да спазват определен хранителен режим. За имунната система е много важно да има разнообразно, балансирано хранене, т.е. да има хранителни вещества от всички групи – въглехидрати, мазнини и протеини, но в определени съотношения. Много са важни микронутриентите, антиоксидантите и витамините. Човек трябва да се съобразява с идването на зимата и да подготви организма си, а не да го лишава. Защото с падането на температурите, се променя и начинът на живот на човек – свършват отпуските, децата тръгват на детска градина или на училище и започва един стрес за организма. Токсините от въздуха се увеличават. Безсънието също отслабва имунната система, затова е важно да се наспиваме достатъчно, което е различно за всяка възраст. Бебетата нормално спят до 18 часа, а за възрастния – достатъчни са около 5 часа за денонощие. И да се знае, че нощният сън не може да бъде заменен. Двигателната активност също е от значение за здравето ни. Застоялият начин на живот предизвиква намаляване на мускулната маса, затлъстяване, което води до хипертония, инсулт, диабет, психични проблеми. Препоръчва се ходене пеша, спорт, танци, съобразени с индивидуалното състояние на хората. Изпотяването при интензивното движение – танци или спорт, е вид детоксикация за организма. Така тялото освен чрез черния дроб и бъбреците, и чрез потта изхвърля отровите. Отделя се и повече серотонин – хормонът на щастието, който подобрява настроението, повишава тонуса.
Естествените имуностимулатори също са полезни - ехинацеята, черният бъз, медът, пчелният прашец, прополисът, клеевата тинктура, пробиотици и пребиотиците, бета глюкани, както и жен шенът, алое вера, спирулина. Особено важен е повишеният прием на храни, богати на витамини – витамин А, съдържащ се в моркови, тиква, пъпеш, спанак, червени чушки, черен дроб, масло и мляко; витамин Е – в ядки, растителни масла, зеленолистни зеленчуци и витамин С – цитруси, броколи, киви и др. Това са стимулатори, които човек не трябва да подценява, тай като те наистина засилват организма и го укрепват в борбата му с болестите. Някои от тях дори се използват успоредно с медикаментите при заболяване, за да мине то по-леко и по-бързо. Използват се и полибактериални имуностимулатори, които са от рода на ваксините – Бронховаксом, Респивакс, Респигард, Рибомунил и други. Съставени са от частици от бактерии и вируси, които не могат да предизвикат заболяване, а образуват антитела в организма. Не е задължително човек да е здрав, както при имунизациите, за да ги приема. Аз препоръчвам противогрипната ваксина на често боледуващи деца и възрастни хора с хронични заболявания. Поставя се през октомври-ноември, тъй като пикът на грипа е обикновено декември, януари и февруари. За изграждане на имунитет е необходимо време от около 20 дни. При поставяне на противогрипната ваксина е задължително човек да е здрав.
Колко време трябва да мине от поставянето на ваксина до ваксина? Кога е правилно да бъде поставена ваксина против грип на децата, ако родителите пожелаят?
Трябва да се спазва срок от един месец между поставянето на друга ваксина и противогрипна. Подходящо е няколко дни преди ваксинацията да се започне курс с някой от естествените имуностимулатори, а след поставянето на ваксината е добре да се продължи приемането им. Установено е, че така се укрепва и засилва имунитетът, тъй като противогрипната ваксина е само за конкретни щамове на грипния вирус, а има над 200 други вируса, които могат да атакуват организма. Като превенция, а и не само, е важно е да се спре тютюнопушенето, наркотиците. Да се намали употребата на алкохол. Трябва да се следи артериалното налягане, както и телесното тегло.
Важно е да не се прилага самолечение с имуностимулатори и имуномодулатори, защото има заболявания, при които са абсолютно противопоказани – например автоимунните.
