Понякога човек отказват да опита ново нещо само заради страха да не се провали, следователно, да не го вземат за неудачник.
Да се провалиш и да бъдеш неудачник не е едно и също
Нито сме се научили да ходим от първия опит да стъпим на краката си, нито сме подкарали колело или сноуборд и т.н. без да падаме, т.е. без да се "проваляме”. Тед Инстръм пише: "Човек може да се провали много пъти, но не се превръща в неудачник, докато не започне да обвинява другите.”
Прахосване на енергия и време е да обвиняваме другите и обстоятелствата за липсата на успех.
Не бива да се изпада и в самообвинения или самосъжаления, защото по този начин се забавя процесът на самовъзстановяване от грешките. Още повече, че се пропуска урокът, който е трябвало да научим, за да постигнем по-добри резултати. По-правилно е
да си зададем въпросите: "А сега накъде? Какво още мога да направя , за да реализирам целите си?”
Джон Темпълтън препоръчва да запомним следното важно твърдение: "Независимо какво се случва, има нови възможности. Има път към вътрешен покой и стабилност.
Има начин да се издигнеш над привидните провали и да постигнеш желанията си.
Има начини да реализираш благородните копнежи на сърцето си. Има начин.”
