Все по-често мои познати ми споделят за проблемите, които имат със захранването на своите деца, и търсят от мен съвет. Аз, като майка на две хлапета, която съм минала по този път, си припомням постоянно и в детайли свързаните с това моменти. Установих, че във всички случаи, що се отнася до храненето, вторите деца се гледат по-лесно от първите и се запитах защо се получава така. Къде бъркаме при първородните си деца, какво правим не както трябва, че ги превръщаме в злоядковци?

Спомням си как захранвах първото си дете:

по учебник, пасирах всичко, уплашена да не би то да се задави. Давах яденето по час, страдах, ако бебето заспи, преди да е обядвало. Редувах постна храна и такава с месо, вечер задължително менюто трябваше да бъде вегетарианско. Задължително готвех на детето отделно, не му давах да опитва от нашето ядене. Мерех грамове и милилитри, внимавах до безумие с подправките и бях изпаднала веднъж в паника, когато разбрах, че детегледачката ми е дала на 10-месечната ми дъщеря парче кренвирш. Звучи ли ви познато?

Веднъж, пътувайки до Трявна, спряхме преди най-големите завои, защото беше дошло време за обяд и аз, смятайки се за най-грижовната майка на света, бързах да нахраня бебето. Лесно ще се досетите, че след това пътуването ни с вгорчи. Как се пътува по остри завои с пълен корем?! Сега 6-годишната ми дъщеря се мръщи почти на всяка храна, ядем с уговорки, а аз продължавам да страдам – преди от старание, сега от съжаление за проявеното такова.

Как стоят нещата с вторите деца?

Ето например сина ми. Той е коренна противоположност. Обича всичко, яде с апетит. Още като беше на 7 месеца забелязах, че сочи в чинията най-голямото парче картоф. Опитваше се да набоде с вилица цветните кубчета чушки и морков – явно бе, че цветовете и формите го привличаха. Тогава си казах, че интересът му към храната очевидно се стимулира от нейния външен вид. Скоро след това започнах да му давам само намачкано ядене, а той сам си посочваше парченцата, които искаше. Най-вероятно и дъщеря ми е имала такова желание, но аз не съм го забелязвала, вторачена в собственото си старание и мисия да бъда перфектна.

Случвало се е също така синът ми да заспива преди часа за обяд, давала съм му пюрето, след като се събуди, понякога и в 15 ч. следобед. По време на път можем да изкараме само на солети и вода, стига детето да е спокойно. Отдавам разликата на това, че с вторите деца сме по-спокойни, а и нямаме толкова свободно време.

Какво искам да кажа с този разказ?

Най-вече това, че не трябва да изпадаме в крайности, особено когато оформяме вкусовете и възприятията на един подрастващ човек. Не е казано, че трябва да караме 10-месечното бебе да яде кюфтета, но нищо лошо няма да се случи, ако му разрешим да опита малко от нашата храна или ако му дадем намачкан, а не пасиран картоф. Същото важи и за плодовете – моят син гризе ябълка, откакто стана на годинка, а сестра му до 3-годишна възраст ядеше само настъргана такава. Няма да се отрази на килограмите на бебето, ако не иска да закуси или ако заспи, без да е вечеряло. Не трябва да настояваме то да изяде обяд, който не желае, само защото сме решили, че това е много полезно за него. Яденето трябва да бъде удоволствие за детето, то трябва само да открие храните, които му харесват. А има ли такива, то постепенно ще започне да обича повечето неща.

И още един не маловажен съвет – старайте се да бъдете спокойни. Ако нещо не се получава така, както искате на момента, преминете на друга вълна – например пуснете си хубава песен или излезте с детето на кратка разходка. След това се върнете към планираното и ще видите колко по-лесно осъществимо ще е то. :)