Неспирният галоп на времето
напук на маите и техния календар продължава, без да намалява скоростта и устрема си. Неусетно изгря Архангеловден – моят втори имен ден. Тази година той е особено празничен. Достатъчно е да ви припомня, че вече казвам името си. На година и осем месеца мога и по-лесно и успешно да изразявам всичко, което ме вълнува.
Празничност донася
и камбанният звън от близката църква. Тържественост лъха от настроението на всички, от атмосферата наоколо, от отбраните гозби на мама и баба, дори от фурната с печащата се архангелска питка.
Държа, обаче, да отбележа
– въпреки че нося името на "този, който е като Бога", съм си все така скромен и непретенциозен. Не мога обаче да отрека гордостта си, че съм кръстен на предводителя на цялото ангелско войнство. Именитият ми и високопоставен съименник е и мой ангел хранител. Въпреки купищата пакости, които перманентно ми се приписват, повярвайте, у мен е вроден стремежът да върша добрини – най-вече да развеселявам и да лекувам тъгата. Така знам, че няма да огорчавам, а ще възрадвам голямото сърце на моя покровител – Св. Архангел Михаил.
Ваш именник Мишо :)
