Много неща се случват в началото на втората година,
но първите стъпки са празник както за детето, така и за цялото семейство. Все още неуверено, но вече самостоятелно, мъничето навлиза в един нов и вълнуващ период от своето развитие. Ходенето, без да се държи за ръката на мама или тате, доставя изключително удоволствие и шеметна радост за малкото човече. В този период палавникът се стреми да види, да опознае, да пипне, да изследва всичко достъпно.
Именно сега с удивителна последователност
то извършва действията, които е наблюдавал у нас възрастните: пренася предмети от едно място на друго, търкаля и рита топка, бута собствената си количка напред и назад и т.н.
Тъй като малчуганът е вече с достатъчно открити възприятия
и е в състояние да овладява определени действия, свързани с неговото самообслужване, това е и периодът, в който детето трябва да се стимулира да са храни само, да използва салфетката, да седи на гърненцето и т.н.
Намесата и помощта на мама и тате точно сега е навременна и необходима
Това е обяснимо, тъй като прохождането е свързано с развитието не само на интелектуалните, но и на двигателните способности на детето. Подобрява се и координацията между отделните органи.
Често се учудваме на невероятната неуморимост
и подвижност на малките калпазани в тази възраст. Важно е обаче, в периода на първите стъпки да не се прекалява с продължително ходене и тичане, както и обратното – със седенето на едно място. Не бива да забравяме, че костите на детето са все още меки, податливи, а мускулите – недостатъчно силни, за да издържат на по-голямо натоварване. Умелото съчетаване на игрите с почивката на детето е приоритет, който е задължителен.
