С наближаване навършването на първата годинка,

както споделих в предишна публикация, зачестиха пакостите. А оттам и опасностите, за които нон-стоп, като родители, трябва да дебнем и да бъдем нащрек. Но освен ежеминутното наблюдение и отварянето на очите ни на четири, има още нещо, което би могло да ни помогне, за да предотвратим злополуки и нежелани инциденти.

Кратката и многозначителна думичка "НЕ"

Всъщност оправдано ли е тя да стане чест спътник в общуването ни с детето още в тази крехка възраст и можем ли да си спестим забраните? Един бегъл поглед върху литературата по въпроса потвърди моите заключения въз основа на личния ми опит. Оказва се, че да я пренебрегнем е почти немъзможно.

Именно защото тя е и част от възпитанието

и най-вече от начина, по който да предупреждаваме бебето си за опасностите и да го научим как да ги избягва. А спонтанната и почти непрестанна употреба на тази така специална сричка е вече преобладаваща в диалога ми с немирника. С нарастването на любопитството и възможностите на неудържимия палавник

"НЕ" все по-често започна да навлиза в родителския ми речник

и сякаш още по-упорито да се настанява в него. И със задоволство трябва да отбележа, че отстрещната страна постепенно започна да проявява добронамереност и учудващо желание за разбирателство.

Е, не мога да си кривя душата и да кажа, че всичко върви по моя сценарий

Многобройни са ситуациите, когато предупрежденията, категоричните забрани и ограничения биват посрещани с майсторски изиграна невинност и уж неразбиране. Но с търпение и малко усилия от моя страна, в такива случаи запазвам добрите дипломатически отношения и като по-вряла и кипяла се впускам в усърдно обяснение на правилата.

Открих и няколко допълнителни "украшения", с които думичката "НЕ" по-лесно въздейства:

  • Произнасям "НЕ" твърдо, категорично и придружена с настойчиво гледане в очичките.
  • Заменям забранения предмет с друг – разрешен. Например, попадналите в малките ръчички ценни нотни клавири спасявам като се опитвам колкото се може по-ловко и незабележимо да ги подменя с шумолящата детска книжка-играчка.
  • Одобрявам милването на играчките и обратно – казвам "НЕ" на ръчичката, която ги скубе и къса.
  • Съчетавам "НЕ" с жест и дума и нежно отдалечавам непослушния мъник, стараейки се да отвлека вниманието му от изкушението.

И накрая трябва да знаем, че колкото повече забрани има, толкова по-трудно те могат да бъдат спазвани. По-добре забраните да са малко, но да ги устояваме с търпение и любов, с внимание и постоянство.