В днешно време започваме да се присъединяваме към интернет пространството още от зачеването си. Нашите деца присъстват във виртуалния свят още преди да познават частите на тялото си, а за името – не може и да става дума. Когато влезете в профила си във Facebook, първото нещо, което виждате на стената, е снимката на двама горди родители, току-що излезли от родилното. Малко по-надолу пък ще изскочи фотос на ултразвук – ценно притежание на някоя бъдеща майка. Хора, които имат деца или приятели с деца, често се сблъскват с това явление (виртуализиране на детството)… и участват в него. Това е нещо нормално за съвременните родители. А така ли трябва да бъде?
Какво смята специалистът?
“Когато човек има дете е напълно естествено да иска да споделя с другите снимки, истории и важни събития от живота му – със семейство, приятели, колеги и дори непознати. В това време на технологии е нормално, особено за младите родители, да използват кибер пространството като основен канал за споделяне”, казва Михаелен Дай, която има магистърска степен по кибер антропология. “Хората често споделят онлайн какво ги вълнува най-много и как прекарват времето си. Това правят и родителите – пускат снимки и говорят за децата си”.
Родителите, които не работят… стоят във Facebook
“За родител, който е избрал да отглежда детето си със собствени усилия у дома, вместо да жонглира между работата и домашните задължения, Facebook е дори по-важен, отколкото действителния социален живот. “Смятам, че първото родителство, особено ако е свързано с оставането у дома, води до изолация. Тази изолация пък води до желанието за споделяне – снимки, истории, за сближаване с други родители и техните семейства. За тях усещането е като да споделят за собствения си живот. Така обаче създават виртуален образ и на своето дете” споделя Дай.
Създаването на марката започва от ранна възраст
Споделянето на снимки във Facebook не е просто начин родителите да се свържат с други родители. Така, без да го осъзнават, те създават дигитална марка на своите деца… от плът и кръв. Не всички обаче смятат, че това е толкова безобидна практика.
“Днешните родители публикуват снимки и информация за децата си от най-ранната им възраст, а дори и преди да се родят” – казва Кристиян Сийгъл. Според него това е неправилно, тъй като самите родители един ден ще искат да научат децата си да не разпространяват снимки и лична информация във виртуалното пространство.
Паметта е дигитална, лесно достъпна и “жива” в мрежата
86% от спомените на тийнейджърите се подвизават някъде из компютъра. За децата, родени през последните 5 години, процентите ще продължават да растат. Според Михаелен Дай те ще имат възможност да проследяват растежа си, като се превърнат във виртуални образи. Базата данни е достъпна, информацията се запазва завинаги, а потребителите не знаят кой и как я вижда.
Елън Малиф, която е майка на три деца, смята че връзката между родителите и децата е някак странно и завинаги обвързана с Facebook. Нека се замислим по-обстоятелствено по темата и да си дадем една равносметка – струва ли си или не? Ние оцеляхме и без интернет през детството си, а сега като че ли искаме да си наваксаме чрез децата… Нека не забравяме мярката – децата трябва да имат истинско детство!
