Разводът - понятие, което дори в съвремието, в което живеем е все така лошо прието. Да, той е свързан със страдание, неуважение, загуба, срам... Колкото и да не ни се иска да го приемем, той е част от живота и по-добре, че го има, защото така имаме възможността да водим пълноценен начин на живот.
Живот, който въпреки промените, е изпълнен с любов и надежда за ново начало.
Раздялата на двама съпрузи е по-правилното решение от това да останат заедно бидейки нещастни. Ако те не се чувстват удовлетворени от връзката им, всички останали членове на семейството ще страдат едновременно с тях. Сред тях са децата.
Те са светлината на нашия живот, надежда за едно по-светло бъдеще... как да им признаем, че мама и тати няма да са вече заедно?
#На кой трябва да кажем първо? По-малките или по-възрастните деца?
Най-добрият вариант е да го кажете по едно и също време на всички. Естествено, че ще постъпите така, ако имате повече от една рожба. В случай, че го правите по отделно, поемате риска другите братя и/или сестри да си помислят, че криете нещо от тях.
#Как е редно да формулираме посланието?
Много е важно да накарате децата да разберат, че причината, довела до раздяла не произлиза от тях. Не ги карайте да се чувстват отговорни за вашето решение. Когато им поднасяте новината може да подходите по следния начин: "С баща/майка ви не сме щастливи и решихме, по взаимно съгласие, да не живеем повече заедно. Това бе труден избор, но е за наше и ваше добро. Така всички ние ще сме по-щастливи, а ние ви обичаме все така силно."
#Какво биха могли да си помислят децата за нас впоследствие!
Каквото и да си говорим, независимо какво ни казват дъщерите и синовете ни - години след промяната в семейното положение, раздялата остава незаличим белег в съзнанието на всяко дете. Затова, по време и след разговора, е важно да дадете свобода на децата да изразят свободно емоциите си и да осмислят ситуацията по свои индивидуален начин.
Няколко ценни съвети за това как да подходим с децата, дадени от самите тях:
- Молим ви не говорете лоши неща един за друг. Не можем да изберем, кой обичаме повече;
- Не се карайте пред нас;
- Не желаем да бъдем канал за (пре)предаване да думи;
- Да, понякога искаме да прекарваме повече време с тати, а после с мама, но това не означава, че не ви обичаме по равно;
- Нямаме нужда да ходим при психолог. Добре сме, ако и вие сте. Нуждаем се само от любов.
Разбира се, съществуват множество начини да помогнете на децата да преминат през такъв труден период, включително: търпение, разбиране, общуване, откровеност и любов.
