Днес, на този слънчев 25 декември,
настъпи очакваната от мен цяла есен вълнуваща Коледа. Втората в живота ми. Рождество Христово с право е най-любимият детски празник, на който всяко дете – палаво или (не)послушно получава заслужените подаръци.
Легендата разказва
(а нашего братя всички ние го вярваме), че Дядо Коледа живее нейде там, далеч на север в снежната Лапландия. Там, около него, от сутрин до вечер шетат добрите весели джуджета – майстори на играчките за децата по цялата планета.
Снощи през цялата Бъдни вечер
аз и всички събрали се край трапезата, дори след настъпването на Рождество, го очаквахме да прелети над къщата с вълшебната си шейна, впрегната от северните елени – Рудолф и приятелите му и да пусне подаръците през комина или да ги остави пред вратата. Уви, не успях да го дочакам, заспах уморен от вълнение, емоции и игри. По някое време в съня си чух звънчета, но отново се унесох, тъй като сънувах нещо много приятно. Летях с балон в кош, пълен с футболни топки, зайчовци, пухчовци, барабани и няколко пъстри локомотивни композиции. Така че се провалиха всичките ми планове да зърна добрия белобрад старец.
Подаръците си обаче получих!
Утрото ме посрещна, препълнено с дарове – торби и пакети, красиво подредени под елхата. Едно дори се беше напъхало до половината под възглавничката ми. Оказа се детско образователно компютърче. Даже мама и тате не бяха усетили в кой момент тихо и неусетно Дядо Коледа ни бе гостувал. Курабийките и сладкишите обаче, които бях оставил в чинийката за него и джуджетата, липсваха...
Но да се върнем
на снощната невероятна (сега вече ми се струва нереална почти), прекрасна вечер. Елхата сияеше в безброй пъстри светлинки, цялата окичена с играчки и гирлянди. Мама и бабите ми продължаваха да приготвят несметни количества вкусотии. Където и да погледнеш навън, също блестяха коледни украси и атмосферата беше нажежена от тържественост и празничност. Елфи с бляскави крилца пърхаха и с любопитство долепваха нослетата си отвън в заскрежените стъкла.
По едно време силно благоухание на ливански тамян
ни призова към трапезата, натежала под изобилието на коледните ястия. Събрахме се около нея, най-отпред децата – моя милост и братовчедите ми. Аз, на близо две годинки, Ванката – на две и половина и бате Марти – вече шестокласник. Насядахме един до друг, има – няма, четири поколения – освен ние, мамите и татковците, бабите и дядовците, и най-великата – прабаба ми Лина. Най-големият от големите дядовци кадеше с лопатката, пълна с въглени. Дойде ред и на благодарствената молитва. Моят дядо ни разказа, че днес ярка звезда огряла Вселената и се е родил божият син Исус.
Честитихме си Рождество Христово и си обещахме да бъдем всеотдайни, добри и милостиви. Пожелахме си здраве, мир, благоденствие и щастие за всичките деца по целия свят.
А на вас, очарователни дами и мили мами, желая от сърце светли коледни празници!
Ваш Мишо :)
