Когато Го донесоха и разопаковаха
се изненадах и доста време гадаех какво е предназначението му. Приличаше на вълшебния цилиндър за фокуси на Ненчо, но пък не беше черно. И поне на първо време, от него не изскачаха нито зайци, нито гълъби.
Представете си какво беше моето изумление,
когато го сложиха в средата на стаята, обърнаха го наопаки, смъкнаха цялото ми бельо от кръста надолу заедно с памперсите и ме тропнаха върху него.
Притесних се малко, защото се събра много народ и сякаш всички очакваха някакво празнично събитие. Недоумението ми се поразсея, когато някой от най-нетърпеливите почнаха да ме подканят: "Хайде, сега акай, понапъни се мъничко, пиш-пиш..." и други от този род. И чааак тогава включих и загрях.
Бях седнал върху Негово Величество Гърнето
Още от зората на човешката цивилизация та чак до наши дни, минавайки през епохи на възход и упадък, гърнето съпътства и малки, и големи. Не е било кой знае колко отдавна, когато кралят-слънце Луи XІV е приемал посланици и извършвал аудиенции от висотата на златното си гърне. А Елизабет І през 16 век за първи път сменя гърнето си с "порцеланов трон", и то само когато е гостувала на сър Джон Харингтън. Изобретената от него в чест на кралицата порцеланова чиния с течаща вода е предвестник на модерните тоалетни. Но чак до 1775 г., когато лондонският часовникар Александър Каминск патентова прототипа на съвременния сифон, гърнето, макар и скрито под леглото, било н е з а м е н и м о.
Но да си дойдем на думата
Въпреки някои неудобства от естетски характер, бих заключил, че появата на моето прекрасно ново гърненце, е навременна. Освен, че е елегантно, ергономично, красиво оцветено, има и достатъчно място за... надничане. Има удобна дръжчица и малка облегалка. Единсвената забрана се отнася за бъркането и изследването с ръце. Няма нищо сложно и е лесно за експлоатация. В простотата се състои и гениалността на това човешко изобретение.
По отношение на техниката на използването:
Мислейки си, че все още съм неопитен, майка ми или баба ми ме придържат под мишниците. Според мен би трябвало да съобразят, че на тази възраст вече стоя стабилно седнал и така прекарвам голяма част от работния си ден, по-точно часовете на бодърстване и игри. Това асистиране е добре дошло, защото сутрин обикновено съм все още сънен и не е изключено да заспя и да се захлупя на една страна. Но досега сме избегнали подобни колизии.
Тук му е мястото да споделя,
че макар и на седем месеца, аз физически и психически бях готов да оперирам с гърнето още по-отрано. Това е в съответствие, разбира се, и с прогнозите и съветите на специалистите педиатри. Хубаво е опитите и тренировките за ползване на гърненцето да започнат още от началото на четвъртия месец. Не е необходимо и направо е смешно на три години да се разхождаш в детската градина с пълни памперси. Подобно на мечо Пух и аз заключавам "Колкото повече, толкова повече", тоест
Колкото по-рано, толкова по-добре!
И за мама, и за тате, и най-вече за мен, удобството на ранното използване на това практично човешко изобретение е налице. Без разни пристягащи ластици, връзки, памперси, върху гърнето човек се чувства и по-свободен, и по-чист, и по-спокоен. Има и разбира се приятното усещане за независимост и лекота. Хигиената е на ниво, а комфортът – гарантиран!
Настанил се удобно върху новата си безценна придобивка,
Ваш Мишо, свободен и щастлив :)
