Искам да споделя едно изключително преживяване,
поредното, с което моето бебе ме дари. Взаимното опознаване помежду ни се превърна в едно великолепно и незабравимо пътешествие, изпъстрено с безброй открития един за друг, вълнения и емоции.
След всички мигове на близост – онези, в които мимики и жестове, ритащи крачета и ръкомахащи ръчички, призоваващо за внимание тънко гласче, ще оставят незабравим спомена за първите дни и седмици от живота на моето бебе, едно ново чувство на щастие ме завладя. Щастието, което всяка майка е изпитала в онзи миг, когато нейната рожба я е дарила с най-сладкия, най-миловидния и сияен, най-очарователен и ангелски подарък – усмивката.
Подарък - единствен и незаменим
И безспорно – за една жена, познала майчиното чувство, видяла усмивката върху лицето на своята рожба, чула тембъра на нейния смях, идва миг на осъзнаване, когато разбира простичката истина, че децата - това са най- прекрасните същества на земята.
Детето - едно мъничко велико чудо
Ето защо и аз, като майка на бебе, наскоро навършило първия си месец, пожелах да опиша мислите и чувствата, които вля у мен първата звучна, широка, красива и най-лъчезарна усмивка (както би се изразила всяка майка, разбира се). Усмивка, блеснала най-неочаквано върху малкото пухкаво личице пред мен.
Случи се само преди няколко дни, когато поставях бебчо в столчето за кола. Дали защото, по някакакъв свой необясним начин, усещаше, че ще излиза (а той обожаваше това) или просто ей така, от само себе си, малкият немирник ме погледна право в очите – съсредоточено, концентрирано и някак дълбокомислено. И тогава, сякаш пред мен изгря могъща светлина –
магията на северното сияние бледнееше
пред нея. Аз видях най-милата, най-разтапяща, най-магнетичната усмивка на света – усмивката на моето бебе. Уверявам ви, този миг е удивителен. Думите не стигат, за да бъде описан. Той трябва да се преживее.
Мелодията на крехкото бебешко гласче обля цялото ми същество с гама от неописуемо красиви и неизпитвани до този момент майчини трепети. Вълнение, любов и възторг, се сляха в едно могъщо чувство на възхита и преклонение пред величието и загадката на човешкия живот. И както Екзюпери пише:
"Във всеки един човек живее цяла една Вселена"
така и аз в онзи миг осъзнах още нещо – че човешкият живот е толкова уникален и безценен, колкото и непреходен. Осеян с безброй изпитания, възходи и падения, в крайна сметка всеки един човек носи в себе си духа на съзиданието.
Ето такива мисли породи в мен мелодията на невинността, мелодията на една детска усмивка. Усмивката на моето бебе.
Най-хубавият подарък в моя живот!
