След 2 години майчинство на Юлияна Василева й предстои връщане на работа, което нямаше да звучи толкова стряскащо, ако едновременно с това в семейството й не предстоеше и друго важно събитие - тръгването на ясла на Константин, който през октомври трябва да навърши 2 години. Всеки родител знае, че моментът е изключително важен и кара всички малки или големи майчински страхове да изплуват на повърхността.

Датата, която се очаква с особено внимание и с много смесени чувства от Юлияна и Константин, а и от татко Румен, е 30 септември. Какво се крие в главата на една майка, на която й предстои да заведе детето си и да го остави при почти непознати хора и по какъв начин двамата с Константин се подготвят за голямата промяна – сигурни сме, че много от вас ще се познаят в следващите редове.

Снимка: Личен архив

С какви чувства очакваш първия ден на детето на ясла – нетърпение, тревога, вълнение?

Смесени, може би това е най-точната дума. От една страна е вълнението – малкото ми момче вече не е бебе, ще бъде по-самостоятелен, ще има нови приятели. Денят му ще бъде доста по-разнообразен от това, което аз мога да му предложа вкъщи. Ще има нови преживявания, емоции. От друга страна обаче идва тревогата – как ще му понесе промяната, дали ще се адаптира бързо, ще хареса ли учителките в яслата и дали ще им се довери бързо. По принцип Константин е много социален, поздравява дори непознатите хора по улицата или в магазина, на детските площадки винаги се заиграва с децата. Не е от типа – „Залепено за полата на мама“. Но… притеснението у мен си остава.



Подготвяш ли го по някакъв начин за яслата чисто психологически – говориш ли му, обясняваш ли за предстоящата промяна? Какво точно му казваш?

Да, подготвям го или поне се опитвам. За щастие, яслата, която ще посещава, се намира много близо до вкъщи и почти всеки ден ходим до там. Разказвам му как съвсем скоро ще започне да си играе вътре с много деца, че мама и тати няма да са по цял ден с него, но пък ще има прекрасни учителки, които ще се грижат за него. И след като се наспи следобед, мама и тати ще си го вземат. Всеки път на въпроса ми „Ще си играеш ли с децата?“, той отговаря – „Даааа“ с усмивка. Но….това е преди да сме го оставили, предстои да видим дали ще реагира така.

Снимка: iStock



Не се съмнявам, че имаш притеснения като всяка майка. С какво са свързани най-големите ти страхове относно тръгването на ясла?

Имам, разбира се, мисля че всеки родител ги има. Най-вече с това колко бързо ще се адаптира и как ще го приеме. Дали няма да плаче много, дали ще спи на обяд, дали ще сънува нощно време кошмари.


Едно от най-големите изпитания за всеки родител на дете в ясла и градина са честите боледувания. Подсилваш ли имунитета на детето предварително, даваш ли нещо „бабино“ или от аптеката?

Засега не съм започнала да му давам нищо. Да, децата боледуват, така изграждат имунитет. Всички сме минали през това. Може би, ако видя, че започне често да боледува, ще започна да му давам нещо за подсилване. Привърженик съм по-скоро на „бабините“ методи, освен ако не е наложително пиенето на лекарства.

Снимка: iStock



Промяната за детето неминуемо означава промяна и за теб. След 2 години майчинство те очаква връщане на работа. Как се чувстваш? Имаш ли план как двамата с Константин да преминете по-леко и плавно през този период?

Това е другото ми притеснение. Колко бързо ще се адаптирам отново към работния режим. Аз имах щастието Константин да е доста поспалив – от бебе спи по цяла нощ, с много малки изключения. И мога да кажа, че по време на майчинството не съм страдала от липсата на сън, даже напротив – докато ходех на работа, ми се събираше по-малко спане. Затова мисля, че сега ще ми е по-трудно, но ще вляза в час бързичко, надявам се. План как да се справим нямам, освен че ще разчитаме на това, че татко му работи от вкъщи и воденето на ясла ще става доста по-лесно.

А ето и какви вълнения изпитват майките на първокласници:

 

Продължи да четеш