Безспорно след раждането близостта и присъствието на мама е решаваща. Тя е тази, която се грижи за физическото оцеляване, за интелектуалното и психическо развитие на малкото човече. Емоционаната връзка с мама е важна и нужна като въздуха, слънцето и водата.
Ролята на таткото обаче, съсвсем не е второстепенна
Тя не се ограничава само с материалното осигуряване на семейството. Пък и мамите, знаем, днес се оказват едва ли не мултифункционални и имат не по-малък принос в това отношение. Но не, не за това иде реч, а за мястото и присъствието на таткото в живота на детето.
Присъствието на таткото е също толкова необходимо, както това на майката. За това обаче, наистина е нужна емоционална близост, изграждането на също толкова силна и пълноценна връзка с таткото, колкото е тази с майката.
Може би една от главните задачи на тате
всъщност е да помага за формирането на социалната идентичност на мъничето. Той е този, който ще разкрие пред него очарованието на света навън, ще помогне за постепенното адаптиране на малкото човече в изграждането му на още добри и полезни навици.
Приемането на конкретни задължения
от страна на бащата, разходките, общуването и времето за игри – всичко това са фактори, които засилват тази така необходима връзка с тате. Случките и историите, разказвани от големия мъж вкъщи, хранят естественото любопитство и копнеж на детето към света и неизвестното.
Обичта на майката и подкрепата на бащата
са от особено значение за оформянето на детето като силна и самоуверена личност. Това, обаче, съвсем не значи, че дете, израснало без баща се развива като непълноценна личност. По-скоро бащиното активно присъствие в живота на малчугана му дава чувството за по-голяма опора и сигурност. Това, че можеш да се довериш и на другия родител, е преимущество за едно дете, но липсата на този факт не го прави в никакъв случай по-слабо или несигурно в живота.
Какво мислят и другите мами по въпроса? Важно ли е присъствието на таткото в живота на детето и доколко определящо характера и развитието на малкото човече е то?
