Спомняте ли си дъвките Love is... ? Малки кубчета в синя опаковка. Много от нас са ги колекционирали в близкото минало, заради очарователните им картинки. Главните герои в илюстрациите са момиче и момче, а всяка картинка разказва как изглежда истинската любов в ежедневието.
Малко хора знаят, че тези герои всъщност са прототипи на истински личности. Момичето е новозеландската художничка Ким Гроув, а тъмнокосото момченце - италианецът Роберто Касали.
Двамата наистина имат прекрасна любовта история, която обаче завършва трагично, пише руското издание на Marie Claire. Въпреки това е доказателство, че дори смъртта не може да победи любовта.
В края на 1960 хипи културата е навсякъде. Под нейно влияние израства и новозеландската художничка Ким Гроув. Когато навършва 19 години, тя тръгва на околосветско пътешествие. Около 6 години по-късно Ким се озовава в слънчева Калифорния. Веднъж, докато е в ски клуб в Лос Анджелис, забелязва непознат мъж, който кара сърцето й да затупти бързо.
Роберто Касали е красив италианец и успешен инженер. В началото той не забелязва светлокосото момиче. Ким се притеснява да направи първата крачка и да се запознаят. Вместо това започва да рисува върху салфетки мили картинки с малки по размер човечета, които се оказват в различни забавни ситуации. Под всяка рисунка има надпис "Love is...", а всяка салфетка тя изпраща на Роберто.
"Започнах да рисувам, за да изразя това, което чувствах - разказва Ким по-късно. - Първо нарисувах момичето, което бях аз. След това момчето - който е причината за всички тези чувства."
Картинките правят огромно впечатление на Роберто и, разбира се, той е заинтригуван от тяхната авторка. Кани я на среща и скоро се влюбва в талантливото момиче. Всички картинки, които тя му пращала, той пазел грижливо. Според него тези малки трогателни признания на любовта й, нарисувани върху хартия, са истински съкровища.
Свенливата Ким в началото се притеснявала от неговите комплименти. В рисунките си не виждала нищо особено, освен това, че са причина да се запознае с мъжа на живота си. Но Роберто твърдо възнамерявал да помогне на възлюбената си да реализира таланта си. Той уговаря свои приятели журналисти в "Лос Анджелис Таймс" и на 5 януари 1970 година във вестника са публикувани някои от илюстрациите на Ким.
Скоро цяла Америка говори за тях.
Впоследствие очарователните картинки са отпечатани върху календари, картички, магнити, тениски, карти за игра и други предмети.
По това време отношенията между Ким и Роберто преминават на друго ниво. Той й прави предложение за брак. Преди да отговори обаче тя иска от него да й даде само едно важно обещание.
"Баща ми умря, когато бях много малка - разказва Ким. - Затова казах на Роберто - каквото и да правиш, не умирай преди мен!"
На 24 юли 1971 година двамата се женят в Нова Зеландия.
Ким е с венец от цветя, който съвсем скоро се появява нарисуван и върху главата на нейната героиня от картинките. Тя започва да рисува всичко, което й се случва в прекрасния й живот с Роберто.
През 1972 година компанията Minikim, създадена от Роберто, лицензира комикс с име "Love is…". Популярността на рисунките продължава да расте. Издаден е в над 50 държави по целия свят.
През 1975 г. обаче семейното щастие на двамата е помрачено.
Лекарите откриват рак на Роберто, при това в последен стадий. Това е огромен удар за двойката. Художничката отлага рисуването на следващата серия "Love is…" и отдава цялото си време и внимание в грижа за съпруга си.
За да не разочарова феновете си, тя моли английския аниматор Бил Еспри да ги рисува, като му позволява да използва нейното име. Самата тя стои денонощно в болницата до мъжа си.
Ким се опитва да му вдъхва вяра за бъдещето и му спестява всички лоши новини. Предложението на лекарите е да му бъде направена операция. Но й съобщават, че дори тя да е успешна, Роберто няма да може да има повече деца. По това време двамата вече имат две, но искат и още. Решават да се възползват от възможността да замразят генетичен материал от Роберто преди той да се подложи на операцията. За съжаление тя е неуспешна.
През 1976 г. Роберто умира. Появява се и картинка, на която е само момиченцето... и надгробен камък.
Ким преживява много тежко загубата. Въпреки всичко решава да осъществи мечтата на съпруга си да имат още едно дете. Използва замразения генетичен материал. 16 месеца след смъртта на съпруга си тя ражда още едно момченце. Кръщава го Мило.
Новият член на семейството също попада в илюстрациите. Появява се картинка, на която момичето е до бебешка количка и надпис "Представяме ви Мило Касали. Родители: Ким и Роберто (посмъртно, чрез изкуствено оплождане).
Феновете на Ким я поздравяват сърдечно. В британските вестници се появяват заглавия - "Мило - детето чудо". Но има и такива, които осъждат направеното от художничката. Религиозни общности и представители на Ватикана заявяват, че тя не е имала право да ражда дете от мъртвия си вече съпруг, защото това противоречи на християнския морал. На това Ким отговаря по следния начин
Роберто и аз много искахме да дадем на нашите две деца братче или сестричка. Благодарение на грижата и търпението на лекарите, това стана възможно. Получих още един знак, че имам чудесен мъж. Мило е тук, благодарение на неговата любов към мен. Ако някой осъжда моите действия, значи светът е загубил баланса си. Ако съпругът ми беше жив, Мило също щеше да бъде заченат. Какво променя тогава смъртта? Нищо.
Ким умира през 1998 година в Австралия, където си купува ферма. След смъртта на съпруга си тя така и не продължава своите рисунки.
До 1978 г. английският аниматор продължава да рисува комиксите в черно-бял стил. После решава да рискува и добавя цвят. Поклонниците на Ким са във възторг.
Повече от 40 години Бил Еспри всеки ден от понеделник до събота рисува по една картинка от серията "Love is…". Той признава, че черпи въхновение не само от истинската любов в живота на Ким и Роберто, но и от хора по цял свят, които му изпращат своите истории и рисунки.
Турската компания Dandy Sakiz започва да произвежда дъвки с името "Love is…" и да използва тези рисунки, но Бил дълго време не знае за това. През 2008-а руски журналисти го търсят за интервю и така той разбира, че е станал известен и в Русия, благодарение на дъвки. Няколко години продължават преговорите с турските производители, които всъщност нямат право да ги използват. Впоследствие турската компания е купена от Kraft Foods (Mondelez International), които започват ново производство на дъвките от марката вече с официален копирайт.
"Любовта е навсякъде около нас. Трябва само да се научим да я виждаме" - казва Стефано Касали, един от синовете на художничката.
