Лазаровден е подвижен християнски празник. Празнува се винаги в събота 8 дни преди Великден и е посветен на плодородието, любовта и възраждащата се за нов живот природа.
Върбови клонки
Обичаите повеляват празникът да бъде посрещнат с върбови клонки, които носят здраве на дома. Така както коледарите обикалят и сурвакат, така и на този традиционен момински празник всички неомъжени девойки от селото се кичат със зелени върбови клонки и плетат венци от тях, които ще красят входните врати на другия ден, когато е Цветница.
Лазарките
И какъв ще е този Лазаровден без момите лазарки, които се преобличат с традиционни носии, обикалят селото от къща на къща, пеят обредни песни и разпръскват енергия, здраве и щастие. Стопаните пък ги даряват с яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
Историята говори...
В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова обичаят е бил задължителен за всички неомъжени девойки. А на този ден пък младите момци са използвали момента за да предложат брак на своята избраница.
Виж рецепти за Великден от bistro.bg >>
След Лазаровден идва Цветница
Цветелина, Жасмина, Ружа, Роза, Латинка, Невена, Ива, Виолета и ти – Ралица, да не забравите да почерпите на именния си ден - Цветница. Да не се крият от приятелите си също Калин, Върбан, Росен и Явор. Може да ви е странно, но празнуват и Пламен (ако името произлиза от цветето пламък), Ренета (като вид ябълка), Албена (със значение планински божур), Смирна (дърво, от което се добива благовонна смола), Ненко (със значение неувяхващ), Евелина (от френски език - горски орех), Алиса (от латински бряст) и т.н.
На този ден православната църква отбелязва тържественото посрещане на Исус в Йерусалим. В града той влиза на магаре – това е животно, което символизира идване с мир и добро чувство. По това време по често са се използвали конете, и то за да заминат бойците с тях на война. Влизането на Христос в града символизира прехода от хаоса към реда и от зло към добро. Най-рано празникът е честван в Йерусалим - през 4 век.
Цветница, Връбница, Цветна неделя, Вая, Куклинден това са различните имена на един и същ празник – неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден. С кумиченето на лазарките – хвърляне на върбови венчета в реката, по които се гадае за сватба, завършват пролетните момински игри. Привечер момите и момците играят хоро на мегдана, което за първи път по време на Великденските пости е сключено, т.е. като окръжност.
Вярва се, че на този ден се разпускат душите на мъртвите. Затова още преди изгрев слънце жените преливат гробовете, забиват върбови клончета до паметниците и запалват плявата, за да се сгреят мъртвите.
На Цветница свещениците освещават върбовите клончета, а хората, отишли на служба, си вземат от тях и ги занасят у дома. Вярва се, че тази върба има силата на пази къщата и хората от лошотии и болести. Цветното клонче е знамение на победата над смъртта.
Цветница е денят на цветята, младостта, светлина и раждането на новия живот. Затова бъдете цветни – и в дрехите, и в мислите си, пуснете светлината в домовете и в най-тъмните кътчета на съзнанието си, завършете старото и започнете новото.
