Глутенът

Европейският орган за безопасност на храните през ноември 2005 г. разпореди със закон всички производители на храни да уведомяват на опаковката за наличието на глутен.

Днес всеки млад родител е предупреден от своя педиатър за т.нар. глутенова опасност. Това е автоимунно заболяване (цьолиакия), което се причинява от прекалено ранното захранване на кърмачето с въглехидратни храни, съдържащи глутен.

Глутенът или подобни на него вещества са протеини, влизащи в състава на почти всички зърнени храни – пшеница, ръж, ечемик, овес.

Защо е опасен

При ранно и неправилно захранване с храни, съдържащи глутен (под формата на пюрета, каши, нишестета), е голям рискът от развитие на т.нар. глутенова непоносимост в тънките черва – тяхната лигавица атрофира, драстично намалява количеството необходими ензими и в резултат контактът на хранителните вещества с кръвните телца, чиято задача е да ги отнесат и да нахранят с тях клетките, е силно ограничен. У кърмачето се проявяват симптоми като загуба на тегло, диария, лесна раздразнителност.

Вследствие на непоносимостта

на организма към глутена, установена от лекар след изследване на кръвта, се налага незабавно изключване от менюто на детето, и то завинаги, на храни, в които се съдържа той, а техният списък е достатъчно дълъг: пшеница, овес, ечемик, просо, ръж, бял хляб, сладкиши, зърнени каши, нишестени кремчета, марципани и мн. др.

Гореизброените са от изключително значение

за изграждането и растежа на детския организъм, и лишаването му от тях налага строга диета, с която да се компенсира липсата на така важните за него хранитени вещества, витамини и минерали, съдържащи се в глутеновите храни. Оризът, прясното и киселото мляко, изварата, а малко по-късно – и сиренето, кашкавалът, яйцата, царевица и др. стават постоянни и задължителни храни за цял живот.

Ето защо в този най-чувствителен период между 6-тя и 10-тия месец, особено внимателно трябва да се отнасяме и да не допускаме в бебешкото меню храни, които биха увеличили риска от това сериозно алергично автоимунно заболяване.

Неподготвената и недостъчатъчно усъвършенствана

храносмилателна система на малкия организъм от една страна, а от друга – генетичната обремененост, са двете основни причини за появата и развитието на заболяването.