Първите детски лъжи са почти неизбежни. След четвъртата годинка детето започва да установява неприятна връзки между това, което прави и последствията. Например, често след като детето искрено си признае, че е счупило скъпа вещ, то получава наказание. Така то свързва постигналото го нещастие с истината. И следващият път ще излъже, защото се страхува от наказанието, от несправедливата реакция. Зрялата родителска реакция е да покажете на детето, че от неволната беля няма да последва нищо страшно, дори да му кажете колко много цените, че ви казва истината. Наказанията, особено когато "вината" на детето е съвсем незначителна, само създават в него страх и несигурност.
Децата са зависими от възрастните в семейството и използват лъжата не за користни цели, а като средство за защита. Родителските обиди са сериозни травми върху психиката на децата за цял живот. Затова съвсем не бива да ги травмирате излишно с крясъци, наказания или епитети.
Разбира се, не бива да забравяте колко богато е детското въображение и че разказаното от децата по-скоро е фантазия, отколкото лъжа. Това, което трябва да направите е, не да порицавате и подтискате детските фантазии, а да ги насочвате в правилната посока. Например, да предложите на детето да съчини приказка или да нарисува картина с този сюжет.
Чувствата на срам, страх и вина обикновено завинаги оставят отпечатък в малкия човек. Да, но това са нашите прекрасни, любими деца и те трябва да чувстват постоянно нашата любов. С тих глас може да обясните грешката им, но без да припомняте предишните им "прегрешения”. Нали не искате да изградите "удобно дете" вкъщи, но безпомощно навън с множество комплекси.
Спокойните взаимоотношения с децата ви ще изградят трайна и стабилна връзка между вас, която ще остане и когато те самите ще имат деца. Затова без излишни драми. Не забравяйте, че децата са готови да се съгласяват с вас. За тях вашата любов е особено ценна. С нужния такт може да се преодолее всеки проблем.
