Нейното име е Радослава Дерменджиева – Павлова. Пътешествията из България и по света са й отколешна страст, харесва екскурзиите, както луксозните, така и планинския туризъм, кара ски, обича да чете. На всичкото отгоре е и мама на... три прелестни създания – Виктория – на 7 години, Мартина – на 4 и Дарина – само на годинка и десет месеца.

Радослава обожава професията си на юрист и споделя, че след 4 години и половина майчинство, отскоро отново е в отбора на “работещите момичета”. С радост започвам да си припомням, че имам и други интереси освен грижите за децата, признава с лека носталгия тя. Сега обаче са я завладели други, по-важни емоции – грижите и вълненията покрай подготовката за първия учебен ден на най-голямата й дъщеричка – първокласничката Виктория.

Имаш три дъщери, и най-голямата от тях, само след броени дни, ще бъде първокласничка. Разкажи за настроението вкъщи, за емоциите?
И настроението, и емоциите на всички вкъщи са някаква компилация от радост и притеснение. Радост, защото детето вече е пораснало и тръгва на училище, а притеснение пък, защото е пораснало и защото все повече време ще е далеч от теб и няма да знаеш какво точно му се случва. А и защото това си е голяма промяна във всички аспекти – нови изисквания и очаквания, нов дневен режим, нова среда.

Записали сте първокласничката в училището, в което си учила самата ти. Въпрос на случайност ли е или на традиция?
Не е случайност, кандидатствахме там и много се надявах да я приемат. Училището е с много добър имидж, учителите са високо квалифицирани и се надявам качеството на образованието да се е запазило на доброто ниво, на което беше, когато аз учех в него.

Съдейки по себе си и своите детски спомени, първият учебен ден е едно запомнящо се, тържествено събитие в живота. А сигурно не само за първолака, а и за цялото семейство?
Много ясно си спомням моят първи учебен ден, с каква радост и гордост влязох в училище и много ми се иска и моите деца да имат такъв положителен спомен от този ден. Всички вкъщи се вълнуваме много.

Таткото как се чувства, как се включва в голямата подготовка за първи клас?
Таткото споделя нашите вълнения, но е поверил по-голямата част от приготовленията на мен.

Как участват двете по-малки сестрички в подготовката?
Марти иска и тя да тръгва на училище и не приема факта, че не е достатъчно голяма за училище, все пак тя също е кака, на 4 годинки и половина. Помоли ме да й купя тетрадка, нова химикалка и нова раничка, която пълни с тефтерчета, химикалки, моливи, острилки и др. под. Дари още не е наясно какво се случва, но и тя има нови моливи и тефтерче, които разнася из къщи (смее се).

Очаква ли с нетърпение първокласничката първия училищен звънец? Страхува ли се, радва ли се, любопитна ли е?
Очаква с нетърпение първия учебен ден, но е обзета от смесени чувства. Радва се, вълнува се, но и се притеснява от новото място. Всички необходими неща купихме заедно. Има и нова рокля. На календара вкъщи дата 17.09. е оградена в кръгче.

Накупихте ли всичко необходимо и стана ли 6 кг раничката на ученичката?
О, да, накупили сме всичко по подготвения от госпожата списък и вероятно и килограмите сме достигнали.

Кой ти помага в отглеждането на тези три слънца, ако има такъв?
В ежедневието ги гледам предимно сама, таткото помага доста, а на баби и дядовци (всичките работят) мога да разчитам в почивните дни и при извънредните ситуации. Мога да разчитам и на майките от квартала, които винаги са готови да окажат нужното съдействие.

Известно е, че мамите, които имат повече деца, по-малко се оплакват. В кой момент на теб ти беше най-трудно – след като дойде първото детенце, след втората дъщеричка или след като роди третата – най-мъничката?
Според мен винаги е най-трудно първите месеци след раждането на бебето. В началото всичко ти изглежда абстрактно и нереално – фактът, че след девет месеца чакане най-после имаш бебе (първо, второ или трето – няма никакво значение), а и постоянното недоспиване те изтощава. След около три месеца ежедневието вече се канализира и ако успееш да следваш режима, който си си изградил, нещата не са толкова тежки. Е, ангажиран си 24 часа в денонощието и понякога умората е умопомрачителна, но с порастването на бебето физическото натоварване намалява, децата стават по-самостоятелни и ти остава все повече време само да им се радваш, а не постоянно да ги обслужваш. Мисля, че до 2-годишна възраст е най-трудно, после вече е предимно забавно.

Как съвместяваш грижите за децата с кариерата?
През последните 5 години кариерата ми беше в застой. Всичките ми мисли и действия бяха свързани единствено и само с децата. От юни месец съм на работа и то на ново място. Психически ми се отразява много добре, по-спокойна и уравновесена съм в отношението си към децата, но физически се изморявам повече. През лятото грижите по децата бяха разпределени основно между татко им и единия дядо. Аз се включвах веднага след работа. Сега ни предстои голямото реорганизиране. Вики тръгва на училище, Марти си продължава в детската градина, а Дари тръгва на ясла (за първи път). Ще падне едно голямо надбягване с времето.

Имаш ли намерение да имаш още едно детенце, може би момченце?
Честно казано – нямам. Чудесно е да имаш много деца, но грижите (и финансово, и психически) са си големи. Пък и нашата цел в нито един момент не е била да постигнем момченце. Напротив, моят съпруг си искаше момиченца. Е, поне първите два пъти (смее се).

Какво е за теб майчинството и промени ли то житейската ти философия?
Майчинството е това, за което е призвана/създадена всяка една жена. Мисля, че глобално житейската ми философия и отношението ми към живота като цяло не са се променили, но коренно се промениха приоритетите ми. Сега всяка моя мисъл и/или желание се пречупва през призмата на децата ми.

Какви практични и полезни съвети би дала на всички нас, мамите на бъдещите първолаци?
- Да ги облечем в нови дрехи за първия учебен ден, за да се чувстват по-празнично;
- Да им обясним с ясни думи какво ги окачва в училище и какви са разликите с детската градина, за да са по-спокойни;
- Да ги научим да уважават учителите си;
- Да ставаме навреме сутрин и да тръгваме спокойни за училище;
- Да ги научим да пресичат правилно улиците;
- Да им внушим, че е прекрасно да учиш нови неща и да срещаш нови хора.

Може би ти самата би искала да добавиш още нещо?
На добър час на всички първолаци и на всички деца, които тръгват за първи път на детска градина или ясла!