Първата седмица на месец август е обявена за Световна седмица на кърменето. Една тема колкото вечна, толкова и полемична. И както за много важни в живота неща, и тук няма чиста, 100-процентова истина, която да е общовалидна. Може би е редно да приемем, че времето на крайностите отмина. И е добре да разберем, че монетата има не две страни, а повече, а какво виждаме зависи най-вече от това чии очи гледат, а личният случай е най-важен.
Посред топлото лято на така или иначе напрегната 2020 година майчинските групи във Фейсбук бяха скандализирани от отговора по повод кърменето на Мая Пауновска, художествена гимнастичка, участвала на Олимпиадата през 2008 г., днес майка на две деца. На въпрос дали би споделила защо е предпочела да не кърми, в стори в Инстаграма си тя пише така:
„Това е въпрос на личен избор. Срещнах много сериозна агитация и упреци за това решение. Чувала съм коментари от сота „колко ще си навредя на децата“, „ти вече се провали като майка“. Истината е, че това с кърменето ми е първобитна, кравешка история. Супер неприятно, болезнено, ангажиращо и абсолютно ненужен стрес за майката. Надявам се всички краварки в левия ъгъл, които са си получила медала за майки-кърмачки да не се обидят.“
И преди импулсът отново да ни подведе към крайност в реакциите, нека хвърлим малко повече светлина върху явлението Mom Shaming. Чували ли сте този термин и знаете ли какво означава?
Става дума за оказване на натиск и възникване на напрежение между родители, заради решение, което някой взема как да бъдат отглеждани и възпитавани децата. Влизането или разбиването на определени наложени модели може да предизвика обвинения. Нападките може да са лични или публични. Mom Shaming не е даване на приятелски съвет, а по-скоро налагане на посока, в която майката не се чувства достатъчно добра в това, което прави. Mom Shaming е типично доказателство за проява на крайност. В най-познатата ни ситуация това е налагането на съвет и начин на поведение от свекърва към снаха за това как да бъде гледано внучето. Същото може да се получии в невинен разговор между приятелки в парка, когато помежду им се прокрадне обвинение, относно избора, който една от тях е направила в линията си на поведение на майка.
Даниела Лютакова, акушерка, която споделя своя опит в блога си Bear & Bee, счита, че mom shaming „има във всички посоки, но обичайно е насочен към жените, които не кърмят. Всъщност, съвсем не е така - и кърмещите тотално не са пожалени от този феномен. На фона на липсата на достатъчно подкрепа и информация, липса на адекватна следродилна грижа, както и практики около раждането, които затрудняват процеса на кърменето значително, кърмещите получават постоянни критики как кърмят, колко кърмят и защо кърмят. Като в единия случай подтекста е “ти си лоша майка, защото не кърмиш”, а в другия - “ти си луда, извратена, тъпа домакиня, сектантка, защото кърмиш”. Всъщност, всичко, от което имат нужда жените, е съвременна родилна грижа и медицина, базирана на доказателства. И малко толерантност една към друга никога не вреди... Защото проблемът не са другите майки, които кърмят или не кърмят, а системата, която ни проваля.“
Вземането на осъзнат личен избор и отговорността, която това решение носи като последствие е може би същността на тази тема. Защото правилен и здравословен е този избор, който майката е взела, съобразен с нейното лично състояние, това на детето, благодарение на добра информираност и насочен от любов.
Изхождайки от идеята, че една ситуация не бива да бъде представяна едностранчиво, потърсихме коментара на Мая Пауновска след разпространените скрийншотове на нейните коментари по темата. „Получих десетки съобщения от майки, които ми споделиха личните си истории, пресирани от приятелки, от половинки, от акушерки от майки от свекърви... шокиращи истории, наистина. Предполагам знаете, че има една много тънка съревнователна вражда. Жените, които са раждали нормално и са кърмили винаги оказват едно превъзходство, винаги има едно леко такова: абе ти не си раждала, абе ти не си кърмила...“.
Зад всяка споделена дума обикновено стои лична история и опит, които не бива да бъдат пренебрегвани. Защото във всички тях се крие доза истина. „С първото ми дете една акушерка ми стискаше гърдите като парцали в мивката всеки ден. Накрая като и казах, че няма да кърмя, ме изгледа с цялата злоба на света и ми каза, че вече съм се провалила като майка... Децата ми нямат едно отсъствие по болест от детската градина и от училище“, допълва Мая.
В Световната седмица на кърменето може би е редно да намерим баланса. Така както се случва при самото кърмене – нали знаете, гърдите се редуват при всяка хранене. И така както лява, следва дясна, сме сигурни, че трябва да има последователност и в коментирането и приемането на избора по тази щекотлива тема. И в едната, и в другата посока продължават да се прокрадват коментари като „Нормално ли е още да го кърмиш, та той вече яде пържола, суджук или Бьоф Строганов?“. Световната здравна организация препоръчва кърменето да продължи до 2-годишна възраст, а и след това. Времето за кърменето се нарича „естествен срок“, т.е. здравословното отбиване е водено от бебето. Но не на последно място – „колко ще кърмите детето си си е само ваша работа“ споделя Даниела Лютакова. Като човешки същества, на които основна характеристика е свободната воля, считаме, че това би следвало да е точно така.
