Като майка на малко дете,

което съвсем скоро ще поиска да се качи на люлката или да се спусне по пързалката пред своя дом, няма как да не остана безразлична към потресаващата гледка, която голяма част от детските съоръжения у нас, уви, представляват. Уверена съм, че това е безпокойство, което немалко родители изпитват. Нали там играят нашите деца!

 

Снимка: Антония Михайлова, LadyZone.bg

Плачевното, дори бих казала, опасно състояние

на детските катерушки и люлки, ме накара да си припомня за една прекрасна законодателна инициатива у нас. През май на 2009 г. влезе в сила Наредба No. 1 за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра. В съответствие с изискването й, стопаните бяха задължени да декларират свой план-график в срок до 31.12.2009 г. 

Снимка: Антония Михайлова, LadyZone.bg

Изпълнението му задължава

привеждането на стопанисваните от тях детски площадки и/или съоръжения в съответствие с европейските изисквания, като за край на срока е посочена наближилата вече дата 31.12.2013 г. Новост, заслужаваща внимание е задължението да се поставя пред входа/изхода на откритите детски площадки голяма цветна табелка, която да информира за най-важното – безопасността на съоръженията.

Снимка: Антония Михайлова, LadyZone.bg

Както виждате, повечето време е минало,

по-малко остава. Междувремнно и стопани, и контролни органи за съжаление нехаят. Люлките, катерушките, пясъчниците, пързалките, зелените площи и т.н. са в ужасно и занемарено състояние. Децата, които не ходят на детска градина, пък и тези, които ходят, се задоволяват с повредени, разрушени, опасни или остарели и негодни съоръжения.

Снимка: Антония Михайлова, LadyZone.bg

Мисля, че е крайно време

съответните служби към общините, отговарящи за състоянието и поддържането на детските кътчета в столичните паркове и в междублоковите пространства, да пристъпят към по-активни действия. Вярвам, че предоставените за тази цел европейски средства са все още налице и могат спокойно да бъдат вложени в строителството и възстановяването на уюта и безопасността на тези така значими местенца за отдих и игра.

Надявам се, че тази най-доброжелателна, напомняща реплика,

ще се възприеме благосклонно и, най-вече, отговорно както от  "стопаните на площадките за игра” (концесионерите, собствниците и наемателите), така и от органите, оторизирани да упражняват контрол и да прилагат разпоредбите на Закона за устройство на територията.

Оставам с вярата, че децата ни скоро ще играят в цивилизовани условия, на първо място гарантиращи тяхната безопасност!