Тя е Боряна, на 30 г., майка на Самуил (2 г.). Работи в отдел Човешки ресурси във фирми за търговия с хранителни стоки.
Тези 750 дни майчинство за мен бяха най-хубавото, най-ужасяващото, най-ползотворното, най-веселото, най-сълзливото, най-интересното време в живота ми.
Сутринта на първия ми работен ден детето тресна вратата след мен и се смя. Имах обедна почивка за пръв път от много време. Бях сресана. Бях с чисти дрехи. Не плаках, понеже Самко беше с баща си. Тъжно ми беше, защото беше вкъщи болен, а не на ясла. Колегите ми ме питаха: "Ти какво правиш тук?" Питаха ме с усмивка. Щастлива бях, че и някой друг, освен 18-месечното ми дете, се радва да ме види.
Когато съм у дома ставам, когато се събуди и синът ми. Правя закуска, излизаме на площадката, вземаме храната от детската кухня и се връщаме вкъщи, за да обядва. Приспивам го, често пъти неуспешно. На мен ми се спи всеки път. Ако заспи - време за мен, ако не - към 15 часа пак навън. Понякога ходим на плажа. Вечер сме навън до 18-19 часа. После се прибираме, за да направим нещо за вечеря. Гледаме любими филмчета, четем страшно много, играем с играчки. Императивно е играчките да "говорят" на Сами и да го питат как е минал денят му. Той им разказва. Те понякога се изчерпват от идеи какво да го питат. Играчкенска им работа! Заспива към 23 часа; трудно. Не иска да пропусне нищо. Заспива с приказки, стихотворения или измислените истории на мама. Последното нещо, което прави преди да заспи дълбоко, е да каже тихичко "Милям те" (в превод - нещо средно между "Обичам те" и "Милвай ме"). Мога да го милвам векове!
Когато съм на работа, отивам в 8, вземам си кафе и сядам зад компютъра. Подробностите са скучни. Понякога ми се иска да кажа, че денят ми минава в мисли за детето, но всъщност се радвам, че имам задачи, които са си само мои. Щастлива съм, че мога да си разпределям времето, без да се съобразявам с плановете на един малък и безкрайно сладък тиранин. Мисля, че времето, което прекарваме един без друг, осмисля още повече часовете заедно в края на деня. След работа съм със сина си до 19-20 часа навън и вечерта ни е същата, както и в ден, когато сме заедно.
Твоят съвет към майките, на които предстои да се завърнат на работа:
Да положат всички услилия и да бъдат спокойни! Да си повтарят, че това е нормално и е част от живота.
