Може би всички майки, особено тези на малките момченца, колкото и време да е минало, наред с радостите и трепетите, не са забравили и най-тежките моменти, изживяни от техните рожби. Моменти, овенчани с болезненото съпреживяване на мъките, през които едни крехки и невинни същества е трябвало да преминат още от първите дни след своето раждане. Моменти, породили почти
мистичната уникална връзка майка – рожба
Така, почти от самото начало след появата на моя син на бял свят, за първи път и аз, като неопитна майка, се сблъсках с неговите страдания. Страдания, рефлектиращи в душата ми с многократно по-мощна сила. Да, познахте, става дума за коликите. За мен да гледам собственото си бебе, превиващо се под упоритите и коварни атаки на коликите, да виждам навлажвнените му очички, присвитите от болка крачета, се оказа истинско изпитание. Какво ли не опитах и продължавам да правя в борбата си срещу болките, тормозещи малкото му коремче.
Вярно е, че откакто свят светува, майката и бебето са изправени на това изпитание
Вярно е, че и майката, и бебето изпитват едновременно мъката и болката. Но радостта и облекчението, настъпващи след страданието, са хиляди пъти по-силни при родителя. Но истината е, че до сега не съм изпитвала толкова дълбоки и завладяващи цялото ми същество чувства – сложни, всеобхватни, красиви.
Да станеш съпричастен на болките на своето дете,
е изключително тежко, но и каляващо родителските качества бреме. А щом настъпи успокоението, изплувало в един миг в малките, изтощени от сълзи, очички, тогава нас, родителите, ни обзема
най-голямото щастие на земята
Интересно би било да си зададем въпроса защо медицината, въпреки борбата й с упоритостта на това ужасно явление сред пеленачетата, до ден днешен все още
не е намерила успешно разрешение на този проблем
Въпреки капките, въпреки мехлемите, въпреки масажчетата, които все пак имат облекчаващо, но не и лекуващо, въздействие, коликите продължават да тормозят малките ни любими създания. Възхитително е как природата е устроила отделните периоди от съзряването на човешкото съзнание по пътя му към
по-хармонична, по-съвършена, по-красива душа
И навярно, в тази връзка, природата умишлено натоварва бебето и майката с подобни изпитания като един вид превъзпитание и одухотворяване на жената посредством ролята й на майка. Изпитания, съпътствани от безброй безсънни нощи, изискващи развитие на качества като
всеотдайност, загриженост, себеотрицание...
и всичко това обединено под общото название – майчина любов. Любов, изградена от конгломерат от чувства, сред които тревога и вълнения, търпение и възторг. Така, преминавайки през всички тези, блъскащи се една в друга, емоции, сама по себе си, се убедих в едно –
колко изумителна и невероятна може да бъде мощта и силата на майката,
особено в онези най-тежки и трудни за нейната рожба мигове. Ставайки пряк свидетел на болките и страданията на моето бебе, осъзнах изконната истина, за която едва ли някога, като деца, сме си давали сметка, а именно –
няма майка, която да бъде сломена
Напротив, майчинството, отговорността на всяка една майка да бди над своето дете, да преживява, да се радва и да страда заедно с него, я изгражда като по-силен характер, учи я на състрадание, дълбоко съпреживяване и емпатия.
Колко невярна се оказа за мен максимата, че човек обича най-много себе си. Защото над тази обич стои още една – по-мощна, по-достойна, по-истинска и мъдра, по-възвишена, по-човечна – майчината.
А да си майка е не само мисия, но и най-възвишена проява на чувства и добродетели!
