"67 пъти. Той ме извика 67 пъти, докато си вземах душ. При това започнах да ги броя от средата. Броях просто за да запазя самообладание и да не изкрещя. Което значи, че са били повече от 67 пъти.
67 пъти го слушах да крещи "мамоооо" и да тропа на вратата на банята.
Докато стоях под топлата вода, обливайки се в сълзи, усещах, че не мога да понасям гласа му и нямам сили да отговоря.
Нямах сили да поддържам разговор с него, докато вземах душ.
Нямах сили да поддържам разговор, защото отчаяно се нуждаех от няколко минути за себе си.
Защото кафето не вършеше работа, а беше едва 9 сутринта.
Защото децата бяха будни от 6:45 тази сутрин, всяко с неговите желания и искания.
Всичко, което исках, бяха 10 минути за мен самата, но честно казано, и това беше твърде много.
67 пъти.
Мамо.
Мамо.
Мамо.
Мамо.
Мамо.
Мамо.
67 пъти тази дума се заби в ушите ми.
Ето защо майките са изнервени.
Ето защо стоим будни до късно и знаем, че ще съжаляваме на сутринта.
Ето защо сме припряни.
Ето защо сме толкова чувствителни.
Защото сме изтръпнали.
Вцепенени сме.
Изтощени сме.
Жичката ни прегаря.
Останали сме без думи. Неразбрани сме. Да си нужна на някого през цялото време просто те изцежда. А майката винаги ще е нужна!"
Текстът е част от пост на Сука Насраллах, автор на книгата "Истината за майчинството: пленници и пленители" и на блог за женска подкрепа и мотивация. Постовете й целят да насърчават позитивното родителство, както и овластяването на жените.
Сука има 3 деца. За себе си казва, че обича да пише, най-вече за майчинството, но и за всичко друго, което я вдъхновява.
"След като станах майка, вече нямах време за фалшиви приятели и малки разговори. Майчинството ме отведе по дълъг и изтощителен път и след него станах по-силна, отколкото някога съм била."
Сука пише от малко момиче и не спира и когато става майка, Точно тогава открива още по-големи възможности за своите думи.
"Искам да говоря за хубавото, но и за грозното. Искам да съм честна, дори и хората да мислят, че съм странна. Защото там някъде, има някой, който се чувства самотен с мислите си, а никой не бива да се чувства така, след като всички хора се сблъскваме с трудностите и болката." - казва тя.