1.Сприятеляват се бързо
Детето е навън, вижда друго мъниче на люлката, приближава се и смело се обръща към него с думите: "Искаш ли да си играем?" – и това е всичко. Едно ново и красиво приятелство вече е родено. Честно казано, едва ли на повечето възрастни ще се отдаде по такъв лесен и непринуден начин да създадат контакт. Ние, големите, сме по-склонни да поставяме бариери пред себе си, да се затваряме в черупките си и просто ей така – да не допускаме всеки в личния си свят. Е, разбира се, освен ако не сме на купон с приятна и весела компания.
2. Не са злопаметни
Разбира се, две палави мъничета лесно могат да се скарат помежду си, да се разсърдят едно на друго, но… всичко това си има своя край и те не след дълго отново са първи приятели. Изводът: Научете се да прощавате!
3. Не се двоумят
Малките деца не изпадат в тежки дилеми, сложни разсъждения и дълбоки размишления относно избора, който трябва да направят, нито пък съжаляват после защо, аджеба, са си избрали синята чаша, а не зелената. На нас, големите, пък ни дай колкото се може повече главоблъсканици, чуденици, съмнения, страхове и опасения. Изводът: Бъдете по-решителни и самоуверени!
