Албена от едноименния разказ на Йордан Йовков мечтае "Как ми е драго да имам моя къщичка, че да си я наредя, както аз си зная, да туря бели перденца на прозорците, да наредя саксии и босилек, с френче, с мушкато. Божичко, как хубаво ще е..."
Наричат мушкатото „любимото цвете на бабите”. Но то определено е любимо цвете не само на тях. Харесваме го, защото има красиви цветове, непретенциозно е, цъфти дълго време и съществуват много разновидности по форма и цветове.
Латинското наименование на мушкатото идва от гръцки – πελαργός, което означава „щъркел“ , заради приликата на формата на съцветието с главата на щъркел. Българското му име пък е свързано с неговата непретенциозност – където го мушнеш, там се хваща.
Растението идва от Южна Африка и това обяснява неговата нужда от слънце. Във формата и вида, с които днес познаваме мушкатото, то се е появило за първи път в царството на цветята – Холандия, през 16 век. И ако тогава е било рядко срещана екзотика, то от 18-19 век насам става все по-обичано и популярно в Европа. Днес съществуат над 400 различни вида, сред които голям брой хибридни.
Какво обича и какво не обича мушкатото?
- Мушкатото е светлолюбиво и топлолюбиво растение и обича да бъде огрявано от слънчевите лъчи. Но вирее добре и на шарена сянка и при хладното време на ранната есен.
- Не обича да го поливате често. Правете го рядко, но обилно.
- Отстранявайте изсъхналите листа и съцветия. Така мушкатото ще изглежда по-свежо, а и ще запази здравето си.
- Мушкатото, което е стояло на перваза на прозореца или на терасата, трябва да приберете наесен в стая. С оглед нетипичните за края на септември температури тази година, все още може да гоподържите навън. Важното е да не го оставите на студено. Ако температурите още не са паднали, когато го приберете, то ще продължи да цъфти поне още около месец.
Защо е хубаво да имаме мушкато в дома си?
Пъди мухи, комари и други насекоми.
Ароматът му облекчава главоболието.
Ярките му цветове повишават настроението през сивите и дъждовни есенни дни.
Според стари поверия мушкатото пъди злите духове от дома.
Мушкатото почти не боледува и не го нападат вредители.
Обича температурата в стаята, в която зимува, да не е отрицателна.
Червено и бяло мушкато се закачва на менчето, което булката рита на сватбата, за да се разбере какво ще е първото дете на младото семейство.
От есента до пролетта
Градинското мушкато се запазва като се изкорени, щом започне да застудява. Внимателно се изтръсква от пръстта и се закачва да виси с корена нагоре. Листата изсъхват и падат. Това не бива да ви притеснява, защото въпреки подвеждащия външен вид, стеблата все още са живи. Те ще разгърнат цялата си сила напролет. През март месец поставете растението за няколко дни в леген с вода. След това го засадете отново на открито. Подрежете върховете му и ги засадите на различни места, за да поникнат нови растения. Дори и да ви изглеждат само като грозни пръчки, не се притеснявайте - поливайте по малко, докато пуснат листа.
Размножаване с резница стъпка по стъпка
Изберете здрава издънка и я отрежете под разклонението на листата. Резницата трябва да е с дължина между 7,5 и 10 см.Отстранете слабите листа и прилистниците. На резница трябва да останат по 2-3 листа. Те са достатъчни, за да продължи растението да фотосинтезира и да расте. Ако са повече, резницата бързо ще изгуби влагата във вътрешността си и ще загине. Напълнете саксия с дълбочина около 8 см с пръст (хумус и перлит) и направете 2 дупки в нея с дълбочина около 3 см.Поставете резниците в тях. Поливайте съвсем малко.Поставете саксиите на топло и сухо място, докато резницата се вкорени.
