Продължение от Част 1
Страхът от смяна на стила
Отговорният мъж знае, че раждането на бебето е повратна точка, от която следва рязка промяна на стила и начина на живот. Нежеланието да реорганизираш живота си често се явява причина, поради която мъжете отлагат решаването на въпроса за попълването на семейството. Естествено, на безотговорния мъж такива мисли въобще няма да му минат през главата и той би продължил с предишния си начин на живот, без да се замисли за това, че на жената в новата ситуация са й необходими помощ и подкрепа.
Страхът от манипулации
Представителките на нежния пол прекрасно владеят изкуството на манипулацията. Неслучайна е приказката, че няма невъзможни неща за жената, която може да се разплаче в подходящия момент пред подходящия мъж. Сълзите са лека артилерия - в арсенала на жените сериозният инструмент са децата. Някои от тях заплашват бащите, че ще им ограничат контактите, други се оплакват на детето от лошия татко вкъщи. Това подхранва страховете на мъжа и той може да не иска бебе, за да се защити от подобни манипулации.
Страхът от несправяне с ролята
Често подобни терзания изпитват мъже, които са били възпитавани от самотни майки. Те не разбират в какво се състои ролята на бащата поради отсъствието на съответен модел за подражание в техния личен опит и не знаят как да възпитат детето, и как да установят родителски контакт и близост помежду си.
Страх за жената
Понякога страхът за здравето на жената достига до степен на това мъжът да се откаже от деца. Този страх е особено силен, ако става въпрос за „късна майка”, при която съгласно медицинските критерии бременността е рискова и вероятността от малформации при бебето е по-голяма.
Страхът, че жената ще „погрознее”
Не е тайна, че мъжете обичат с очите си и за някои от тях външността на жената си остава определящ критерий за цял живот. Такъв тип мъже се опитват да отлагат идеята за бременност от страх да не си „получат” след раждането съвсем друга жена, която ще изглежда по коренно различен начин.
Страхът по начало е заложен в природата на човека с една едничка цел - да го защити. Много често обаче това чувство дотолкова доминира и се засилва, че направо пречи да се живее нормално. Мъжете по принцип страдат много повече от жените от такова натрапчиво „изплашване”, защото са много по-склонни да прикриват своите емоции. Но факта, че прикриваш страховете си от околните не означава, че не страдаш от тях! В условията на „битката на половете” и съобразно утвърдените стереотипи за поведение в обществото, мъжът предпочита да се ”маскира”, като демонстрира цинизъм, равнодушие или агресия. При липсата на разбиране, такт и споделяне вътре в семейството, това може да доведе до образуване на затворен кръг, от който трудно се излиза, и всяко негово завъртане натрупва ново неразбиране, обиди и конфликти.
Автор: Ростислав Райчев, обикновен баща
