Василис Карас е най-голямата звезда на гръцката музика. Известен е с характерия си дълбок глас и любовната лирика в текстовете си. Както и с това, че рядко дава интервюта. Дни преди грандиозния си концерт във Варна той застана пред камерата на bTV. Василис Карас, какъвто не сме го виждали досега, на едно специално за певеца място.
Всеки негов албум е златен, а всяка песен – хит. Текстовете на неговите песни се пеят от цели три поколения. Дори и да не сте почитател на гръцката музика, със сигурност не оставате безразлични, когато чуете "Феномено" – песен, превърнала се в неговата визитна картичка.
На голямата сцена се качва за първи път, когато е едва на 16, а тази година отбелязва 53 години на сцена. В България идва за първи път през 1992 г., а през 2019-а пред 15 хиляди души в "Арена Армеец" опита да постави рекорд на "Гинес" за "най-голямо бузуки парти в света".
Здравейте! Къде се намираме в момента?
На едно много красиво място, на изток от Солун. Това място е създадено с много желание и усилия. Казва се "Селото на мира". Това е едно мултифункционално място за забавление и спорт. Дейността ни тук е изцяло свързана с културата. Това е един културен център. Може да се нарече и парк на изкуствата.
Какво Ви зарежда с енергия?
Когато изляза на сцената, през първите две-три минути съм по-скоро под влияние на сценична треска. Но получавам огромна енергия от обичта на хората.
На сцена сте от 53 години. Кое Ви беше най-трудно през този период?
Първите около петнадесет години бяха много трудни. Това беше периодът, в който трябваше да стана разпознаваем и да получа признание от публиката. Това е една много стръмна планина, която трябва да изкачиш. Стръмнина без край. Най-трудното е да те приеме публиката.
В България имаме поговорка "Музикант къща не храни". Чували ли сте подобни думи в началото на кариерата си?
Вярвам, че всеки разумен човек, който си е поставил ясни цели в живота и кариерата си, с малко повече търпение може да преодолее всички видове препятствия. Нищо не се получава без търпение. Когато стартираш кариерата си, целта ти е да спечелиш това житейско състезание. И когато се изкачиш на върха, ти коства двойно повече усилия, за да се задържиш там. Така че, трудностите и безсънните нощи те преследват по време на целия ти път.
Какво е успехът за Вас?
Човекът на изкуството трябва да се старае всеки ден да става все по-добър. Това, разбира се, е много трудно постижимо – все пак сме хора. Усилията обаче, които полагаш, са непрестанни. Така мога да опиша нашата работа и живот. С това е свързана любовта към това, с което се занимаваме и което даваме на хората. Много често буквално трябва да откъснеш част от себе си, за да можеш да си на нужното ниво на сцената. Има много мои колеги, които са минали по моя път, но нямат моя успех. Те носят една мъка у тях, свързана с това, че са отдали целия си живот на изкуството, но не са постигнали целта си. Това наистина е много жалко и много се разстройвам, когато срещам такива примери. Нормално е да усещаш мъка и разочарование, когато многогодишната ти борба не те довела до успех. Успехът не се предоставя, а се отвоюва.
Какво стои зад магията на "Феномено"?
На сцената съм вече над петдесет години, така че песните са наистина много. Приемете го като една много-много дълга история. Някои песни обаче бележат творческия път на твореца.
Какво е чувството днес да излезете на сцената и публиката да пее всяка Ваша песен?
Има хора, които така и не получават шанса да усетят това чувство. Аз съм късметлия, че работата и Бог ми предоставиха възможността да го изпитвам, когато съм на сцената. Това е едно безкрайно спокойствие, душевен мир бих казал, когато усещаш че хората те приемат, прегръщат и обичат. Какво по-хубаво от това да получаваш само любов.
Разкажете повече за фермата си. Произвеждате зехтин, мед, отглеждате плодове и зеленчуци, правите зимнина.
Аз израснах на мястото, където е фермата. Там съм роден. Винаги съм искал да оставя нещо след себе си на това място. Никога не трябва да забравяме откъде сме тръгнали – къде са корените ни.
Как се чувствате, когато идвате в България?
Чувствам се прекрасно! Наистина прекрасно! Прекрасно, прекрасно! Страшно много харесвам тази наша съседна страна. Чудесно е, когато се срещаш с една друга култура на толкова малко километри разстояние. Всеки народ и култура имат своята специфична красота. Ние сме две различни култури, които обаче се харесват и обичат. Толкова много любов ми давате! Това за мен е огромна чест. И за всеки човек на изкуството, разбира се. Голяма чест! Страшно много ви обичам! И го казвам с огромно уважение.
Какво ще пожелаете на българите?
Пожелавам на всички да живеем в мир и разбирателство. И всичко ще бъде наред! Тук, в района на Балканите.
