На Велика събота специален гост в "Тази събота" е Меглена Караламбова - доайенът с небесносините очи от златното ни актьорско поколение – състудентка със Стефан Данаилов, Мавродиев, Марин Янев и Латинка Петрова. Неотдавна отпразнува своя юбилей, но все още играе в две представления в "Театър Българска армия", две в "Театър 199" и едно в "Театър Зад канала". Петя Дикова ни среща днес с обичаната българска актриса.
– Изглеждате чудесно.
– Благодаря.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
– Всяка актриса обича комплименти, но вие наистина го заслужавате. Как поддържате бодрия дух?
– С бодър дух. Имам млад дух и това ме крепи единствено. Тялото ме предава, физиката до някъде, но духът ме държи.
– Как отбелязвахте Великден във вашия дом като дете?
– Ами, милата ми майка, светла й памет, правеше козунаци като луда. Аз не можах да наследя този талант. Опитвах се, доста безуспешно и се отказах да се занимавам с това. Боядисвам си яйца с удоволствие. Шаря ги, правя ги. Ето времето е друго. Преди традициите бяха да се събере цялото семейство. Сега всеки си е някъде по задачи, по приятели. Не можем да се съберем просто семейството. Много трудно става, да се живи и здрави.
– Вие сте възпитаник на английска гимназия. Как запазихте чистотата на български език?
– Английската гимназия ми даде много, защото пък там преподавателка ми беше Крис Бартлет - знаменитата Бартлет, която беше една неосъществена актриса.
– Това е учителката от филма "Вчера".
– Да, да, и Мисис Толун в "Мера според мера".
– А как пазите чистотата на езика?
– Може би съм наследила този пиетет към езика от родителите си, но и от преподавателите си. И на това много се държеше - и се знаеше, че актьора, като говори от сцената, трябва до последния ред да го чуят. Мой комир беше Славка Славова. И досега настръхвам, като говоря за нея. Толко много я обичах тази жена. Тя в това отношение беше брилянтна и страшно държеше на правилния изговор и на това всичко да се чуе от сцената. Ако ще да шептиш, то си има техника за тази работа. Но не може да се говорим както на улицата, което е мода сега, според мен. Нищо не се разбира. А пък да не говоря в сериалите. Големи артисти, добри артисти, говорят толкова небрежно. Това е голям минус според мен, а е мода някаква съвсем тенденциозна, така ми се струва. Не го разбирам това.
– Всяка година около Оскарите се сещам за вас, защото в филма на Катрин Деньов, който получава номинация за "Оскар" за чуждестранен филм "Изток-Запад", участвате и вие - и то не с малка роля. Какво помните от срещите си с Катрин Деньов?
– Ами аз нямах пряка среща на екрана с нея. Аз доста нахално отидох и казах, че искам да се запозная. Тя в първия момент не ме знаеше коя съм, леко така се дръпна. Когато и кзах: Аз съм колежка, българска актриса, играя тук. Вече стана любезна. Това, което ми направи впечатление и което запомни, че тя е миньонче. Тя на екрана изглежда една голяма едра жена. Тя сега напълня вече на старите години. Но миньонче, една мънинка ръчичка, нежна такава. Много красива, разбира се.
– Как се запознахте с Колин Фаръл и Ед Харис?
– И ми това вървеше друг филм американски - Way Back. Имахме общо като на репетиция, театрална. Горе в киноцентъра, четене - и си говорим, за да се опознаем. Аз си бях заплюла, че ще се запознаем с Ед Харис непременно.
– Разбирате ли света, в който живеем?
– Много ми е трудно. Много ми е трудно да го разбирам. И все повече не мога да го разбирам. Все повече не мога да го възприемам. За съжаление, само си мисля за бъдещите поколения какво ги очаква. Този филм - "Юношество", както го превеждат нашите - 4-сериен английски филм, който е забележителен просто, е там е това разминаване между поколенията и това ново поколение, което просто то говори на непонятен език, на непонятен за нас език. И това е страшно почва да става. И то идва от този изкуствен интелект, който навлиза все повече и повече, който може би е много полезен в някои сфери, обаче вече да заменя нормалните човешки отношения - става малко страшно.
– Научи ли човечеството уроците си от миналото?
– Нищо не е научило човечеството. Ама нищо. Историята се повтаря от хилядолетия една и съща за голямо съжаление. Да. Не съм си представила, че война мога да доживее в тия години, в 21 век. Не.
– Оптимист ли сте за бъдещето?
– Не много се страхувам за бъдещето. И то, аз вече моя живот е минало, страхувам се за младите, за децата, какво ги очаква. Просто само се моля да има някакъв здрав разум, който да спре тези безумия, които се случват в момента и някак се да се да живее по-нормално, ако е възможно, генерално.
– Нашият разговор е в празничното издание на предаването ни за Великден, то отлично би могъл да се помести и в празничното ни издание за 24 май, имайки предвид вашето гостуване. Но все пак, сега в празничните дни, тъй като знам, че сте вярваш човек, знам, че често ходите в църквата тога, в Руската църква. За какво се молите?
– Аз не съм религиозна, така дълбоко религиозна, както са някои хора, но истина отивам да запаля свещ, да се прекръстя. Ами, моля се за здравето на децата. Затова се моля само. Да се живи здрави децата. Детето ми, внучката ми и всичките деца и въобще бъдещето, което ги очаква да е мирно и спокойно и ведро.
Вижте какво още сподели Меглена Караламбова във видеото най-горе!
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
