В момента той живее в Геатри, малко селце в Югозападна Франция, близо до Атлантиеския океан. На спокойното място се е преместил още преди 3 години от Париж. Фредерик Бегбеде е специален гост в „Шоуто на Николаос Цитиридис“. Поднасяме ви есенцията на това, което писателят сподели, като коктейл от силни думи и емоции, която всеки има нужда да изпие в началото на лятото с няколко сочни резена лимон. Или пък в началото на новата си любовна връзка.
„Любовта трае 3 години“ е една от най-известните книги на Бегбеде. Написано, срещу което много хора са заставали. Защото живеят със съпругите си от 20 години например и всеки ден ги обичат все повече и повече. „Непрекъснато се случва това такива хора да говорят с мен. Написах тази книга, когато бях млад и тъжен. Бях песимистично настроен, защото се разведох с тогавашната си съпруга. Но сега съм женен за 3-ти път и вече 10 години сме заедно. Когато остарееш ставаш по-мъдър.“
А дали ставаш по-щастлив?
„Тогава спираш да търсиш щастието. Започаш да търсиш истината. Вече не преследваш миражи и мечти. Превръщаш се в реалист и ставаш по-естествен. Приемаш, че животът може да е и щастлив, и тъжен. Мисля, че това се случва, когато старееш.
Когато пишеш, е по-добре да не бъдеш щастлив, защото тогава само искаш да се наслаждаваш на щастието си. А когато нещо ти липсва, литературата може да помогне. Животът ми е щастлив и това ме затруднява, когато пиша. Налага ми се да пречупя мисълта. Трявба да се поставя в момент, в който нещо ме тревожи.“
Освен писател и талантлив копирайтър, Бегбеде е известен и с бохемския си живот. Малкото френско село е избрал за свой дом, но не и за свои граници.
„Живея близо до Испания и ако пресека границата, веднага мога да отида на купон. Парти звяр съм, но само понякога. В последните 2 месеца около мястото, на което живея, имаше много нелегални партита. Със сигурност тук имаше хора, които нарушиха закона и това е лошо. Организираха се луди DJ партита и усещането беше като през 30-те в Америка, когато алкохолът е бил забранен. Партитата винаги са по-добри, когато са забранени. Винаги е по-привлекателно да се забавляваш, когато някой казва НЕ. С литературата е същото. В комунистическите страни писателите са писали повече, защото това е бил начин да се опълчиш на системата. Може би това е общото между партитата и писането.
Лошото е, че светът, в който живеем, повече се влияе от изображенията, тв шоутата, отколкото от книгите, които прочита. Този проблем го имаше и преди пандемията, това е проблем на обществото. То не е особено заинтересовано от литературата. В момента работя върху сценарий за нов филм – „Човекът, който плаче от смях“. Той се смее толкова силно, че плаче. Историята е за трудността да бъдеш забавен.“
Цялото видео с гостуването на Фредерик Бегбеде може да гледате на bTV Plus.
