Българският художник Борис Делчев прави тапети за ирландски замъци и френски музеи. Очаква се негови творби ще бъдат изложени в Лувъра догодина. Повече за това как успява да заблуди с качествената си работа световноизвестен антиквар и защо се връща в България той споделя за COOLt.
Забележително в работата на Борис Делчев е възстановяването на старинни тавани на замъци. Той и екипът му правят това в ателието си, след което разглобява всичко, за да бъде преместено и поставено отново в красивите места в Ирландия или Франция.
В продължение на 10 години Борис Делчев живее в Париж, но му става все по-трудно да работи на светлината там.
"Цяла зима сме все на изкуствено осветление.. А аз си мечтаех да мога да работя по-добре с цвета, да го виждам както трябва" - споделя художникът.
В практиката си използва различни материали и инструменти. Един от тях е четка с косми на китайско прасе. Служи му, когато прави имитация на порите на махагоново дърво или дъб. Всяка четка в ателието му има само по едно-единствено приложение.
Докато е в Париж, се бори и с друго клише - това, че е художник с платно и статив.
"Това е клишето на клишетата. И това ме мъчеше, защото аз по душа съм малко авантюрист. Предложиха ми да работя по един проект в Монако още докато бях студент. Един пентхаус ми завъртя главата, защото не бях виждал такива измерения. Не говорим за пари, говорим за култура." - разказва Борис Делчев.
Боб Денинг е първият му голям учител в декорацията. Обещава му, че ще работи за него само една седмица, но остава цели 6 месеца.
Тази година за пръв път клиент му е френската държава, като получава поръчка за възстановяване на тапетите в музея на площад Конкорд - "Отел де ла марин". Част от работата му е да бъдат възстановени всички тогава съществували тапети, които по-късно са изчезнали.
За целта открива изображенията им в Лувъра: "Там се държат всякакви модели на декоративните изкуства от векове, имат 450 000 модела стари тапети."
Успява да открие всички модели с изключение на два. Тях създават сами в ателието. Именно за тях получава и покана от Лувъра да станат част от колекцията на музея.
Хартията за тапетите е специално направена по стара традиция. Използвани са лен и коноп. Как са направени боите обаче запазва в тайна.
"По-късно се е печатало с печатарски мастила, но в този период се е печатало с нещо като днешната темпера. Обаче тя много съхне, не се поддава много, фактически, за да я накараш да заприлича малко на печатарско мастило, трябва да измислиш своя собствена формула. В Европа има няколко такива манифактури, които си печатат тапети и всеки си крие най-вече това."
Представените тапети изгледали толкова автентични, че успяват да заблудят един от най-известните антиквари в света.
"Той гледал, гледал, гледал нашите тапети и казал "Трябваше да ми се обадите, аз имам от ХVIII век по-запазени тапети". И те всички били много щастливи, защото са излъгали неговото око, което не се лъже никога, че това са истински стари оригинални тапети, а те не са. Те са правени под моста Чавдар." - разказва любопитния факт художникът.
До влизането на тапетите на Борис Делчев и неговия екип в постоянната експозиция на Лувъра го дели само решението на научния съвет на музея през февруари.
Сред многобройните известни личности, които са му правили поръчки, е и собственикът на френската модна марка Ермес. Той поискаш зала в палата му в Маракеш да бъде изрисувана на тема марокански бижута, берберски народни приказки и ориентализъм.
Кристиан Лаботен също идвал в ателието му. За него правят стенописи за новата му къща в Лисабон.
"Трябваше да е необикновена къща и рисувахме джунгли върху плат. Той каза "Не съм виждал България", искам да дойда да видя хем как върви, хем да твоето ателие". Седя 3 дена тук."
Тайната на състаряването на тапети се крие в... чая.
"Всички антиквари от край време състаряват килими и произведения с чай. Защото пропива естествено и надълбоко. Но ние използваме и термични обработки с лъчи и с прахове. Имам един много голям секрет, който ще ви издам. Цапаме ги с мръсотията от нашето ателие, като мета, не хвърлям боклука, а го прецеждам, филтрирам го, за да стане на пигмент, на фина пудра. Той е много богат като цвят, защото вътре има всякакви неща. Боклукът е много богато нещо. Този боклук го ръсим отгоре и го втриваме в хартията. Той състарява много добре"
Тъй като му става все по-трудно да кани на място клиентите си, избира старинно училище в село Рейово, което купува с идеята да реставрира.
"Ще направя скоро един търг, където всички мои приятели дизайнери - и Филип Старк и Индия, ще дадат вещи и ще ги продаваме. С набраните пари ще започнем ремонта. Когато правите красиви неща, не може средата, в която ги правите да е грозна. Тя дори не може да е и посредствена, тя трябва да е вдъхновяваща.
Цялото предаване гледайте на btvplus.bg.
