Да бъдеш родител е трудно изпитание. Освен щастие и радост, в живота на всеки родител съществуват много отговорности и тревоги, които съпътстват грижите за децата му.  Малкото и сладко детенце, играещо на воля, бързо и неусетно се превръща в ученик със свои задължения, а майката заема ролята на учител и като че ли нерядко остава на заден план старанието да дава любов, сила и доверие.

Развитието на детето е общ процес на взаимосвързани и взаимозависими компоненти

Специалистите различават най-общо два вида развитие – физическо и психическо. Физическото развитие е добило широка популярност от една страна поради факта, че различията в него са видими за всички, а от друга, поради директния контакт с лекаря от момента на раждането на детето. Вторият вид, както за повечето родители, е непознат и непонятен.Физическото и психическото развитие са пряко свързани и изискват едновременни усилия и подкрепа.

Психическото развитие на детето обхваща няколко основни сфери, които са взаимосвързани и  промените във всяка една от тях рефлектират върху останалите.

Социо-емоционалното развитие на детето е свързано с неговото емоционално израстване като индивид и с умението за разбиране и спазване на общоприетите правила и норми. Когато едно дете е сигурно в любовта  и обичта на своите родители, то се чувства уверено и в собствените си способности. Отношенията между възрастните рефлектират  върху емоционалното му състояние, провокирайки негативни или позитивни чувства и преживявания, които оказват влияние върху умението му за справяне с външния свят.


В различните етапи  на развитие децата формират своите умения за изразяване, контрол и разбиране на емоциите – собствените и тези на другите. Първичните отношения с майката, от раждането на детето, предопределят до голяма степен по-късните му отношения към хората и света като цяло. Ако родителите успеят да изградят сигурни и стабилни взаимоотношения със своите деца, вероятността те от своя страна да се справят по-лесно с предизвикателствата на живота, е много по-голяма.

В предучилищна възраст децата опознават света около себе си най-вече чрез играта. Тогава се появяват и обогатяват всички видове игри, посредством които детето натрупва множество знания и умения, като им придава смисъл и значение.  Ето затова това е времето, когато родителят би могъл да провокира интересите на детето и да му даде възможност да играе на воля, създавайки подходящите условия за това. Той може да създаде у него позитивно отношение към книгата – от една страна като носител на удоволствие и приключение, а от друга – като източник на нова и интересна информация, полагайки по този начин основите на научаване и развиване на детските познания. В тази възраст/ между 5 и 7 г/ настъпват значителни промени в познавателен аспект. Децата могат да различават цветовете и да ги назовават, да определят тежестта на предметите и да  разграничават други техни свойства. До 3г. възраст децата различават  ,, многото ‘‘ и ,, малко-то“ предмети, без истински да може да ги сравни , докато към 6-та година , то вече може да брои до 10  и да отброява определено количество.

Понятията за време се изграждат най-бавно и най-трудно. По принцип процеса на запаметяване предполага разбиране и осмисляне на възприеманото съдържание. През този период децата все още трупат, без истински да осмислят  и разбират чутото и наученото. Ето защо най-ефективният начин, едно дете на тази възраст  да запомни нещо , е да го изпълни практически в ежедневните си домашни задачи или в играта. Във възрастта преди училище детето натрупва първоначални познания и умения, които предопределят по-нататък и училищното му представяне.

Темпът на развитие на всяко дете е различен, но когато трудностите се запазят за по-дълъг период от време, може да се предположи за появата на евентуален проблем в училище.

Тревожни сигнали, характерни за предучилищната възраст:

•    Закъснява появата на първите думи и изречения.
•    Трудно запомнят детски ритми и песни.
•    Повечето деца имат звукопроизносителни проблеми, които не се компенсират с израстването.
•    Бързо забравят случки и разкази.
•    Показват несръчност и тромавост в движенията.
•    Не винаги разбират същността на зададените въпроси или поуката от възприетата приказка.
•    Не могат да преразказват логично и хронологично случки от ежедневието.
•    Имат трудности при запазване на равновесие /например при изкачване и слизане по стълби/, както и понякога при каране на колело.
•    Налице е непохватност, проличаваща в дейности , подобни на улавяне на по-големи топки.
•    Затруднения при обличане и закопчаване на копчета, обуване на обувки, връзване на връзки.
•    Трудно се справят или изобщо не умеят да рисуват хора, дървета и къщи.
•    Трудно се концентрират и лесно отвличат вниманието си.
•    Отбелязва се несръчност при боравене с прибори.
•    Някои деца отбягват пъзели, конструктори , строители и предпочитат занимания с приказки и картинки, предполагащи активна комуникация и социално взаимодействие.
•    Затрудняват се при правилното задържане на молива между пръстите. Движението на водещата ръка е несигурно, поради което децата често търсят помощта на другата ръка.


Тези прояви биха могли да се видят при почти всички деца, но изразени в различна степен, в контекста на проблема,който се разглежда, за значими се приемат онези, които присъстват трайно във времето и пречат  на справянето и натрупването на нови умения в предучилищния период.

Ако някое дете проявява по-голяма част от тези признаци, това би могло да бъде евентуален сигнал за специфични обучителни трудности в училищна възраст. Важното в случая е , да бъдат забелязани от родителя, след което да се потърси  професионална консултация от специалист.

Автор: Цвети Радославова
Магистър по Специална педагогика /Дефектолог/

Материалът е предоставен от www.mamatatkoiaz.bg