Нина Гъдева загуби последния дуел във „Фермата“ и трябваше да напусне състезанието. Тя е на 28 години, от Пловдив. Със съпруга си и двете им дъщери живеят в Лондон, но съвсем скоро това ще се промени. Участва в предаването, за да докаже на половинката си, че България е красива и тук могат да успеят също.

Кое е нещото, което обърна каруцата й в дуела, за първите й срещи с животните на село, когато е била малка, за съвсем скорошното завръщане на цялото семейство в България и какво готви на любимите си хора – вижте:

 

През цялото време водеше в дуела. Как така ти се изплъзна победата? Май ябълките ти изиграха лоша шега?

Абсолютно смятам, че загубих психически този дуел, защото реално изобщо не се съсредоточавах как да целя ябълките - просто едно механично и необмислено хвърляне. В един момент спрях да мисля, не бях там. Толкова грешки правех и както бях  супер силна и надъхана за първите игри, нещо в мен се преобърна и то се вижда дори в петата игра – не тичах, не си давах зор. Андрей дори ме пита дали съм се изморила и аз казах не, защото не бях изморена. Загубата ми не се дължеше на физическа неспособност, а на падане духом. Сама съм си виновна.

Кое ти беше най-трудно вътре във „Фермата“?

Най-трудно ми беше да преглътна факта, че сме разделени на отбори и, че има постоянно наши и заминали в чужбина. Истината е, че ако някой ми беше казал в какъв сезон ще участвам, аз нямаше да се съглася.

А относно работата – никаква работа не ми беше неприятна и трудна. Всяко нещо, което не бях правила никога, се радвах, че ще се сблъскам с него, а останалите работи, които ги умеех пък се радвах, че ги върша.

А кои неща направи за първи път там?

За първи път доих. Реално, когато беше състезанието за имунитет с овцете, за  първи път докосвах овца. Дори не знам как се оказа, че съм издоила повече мляко от още няколко момичета взети заедно. Друго, което за първи път правих, е дюшеме. Това не съм вярвала, че ще ми се наложи да знам как се прави – първо скарата, после как се нивелира и всички заковани пирони. Общо взето всяко нещо, което там правих задълбочено, го правих за първи път. Пробвала съм да режа с трион, но никога, за да създам нещо с него, а там трябваше да се получат нещата. И фактът, че го строиш със собствените си ръце, ме караше да се чувствам много горда от себе си, особено и защото съм жена.

Тук в България имаш ли село?

Да, имам село в Пловдивско, казва се Кръстевич. Там съм ходила всяко лято, докато бях ученичка при баба и дядо. Дядо, Бог да го прости, ме срещна за първи път с кози, телета, прасета. В никакъв случай не сами чужди срещите със селски животни. Имали сме голям двор, гледали сме всякакъв вид култури и картофи съм вадила преди. И съм много щастлива от този факт, защото за мен истинското щастие е всъщност в тези неща и точно на село, не в града.

Когато се върнете в България, бихте ли живели цялото семейство на село или предпочитате големия град?

На 100% едно от нещата, които осъзнах във „Фермата“ за себе си беше, че искам да живея на село, защото всичко, което правихме там, ми доставяше голямо удоволствие и мисълта, че мога да живея на тихо и спокойно, децата ми да играят на двора, беше тази мисъл, която ме накара, дори като излязох да говоря с мъжа ми. Решихме, че ще си търсим земя около Пловдив и че не искаме да живеем в апартамента ни в града. Засега това ни е основна цел.

Готвиш ли?

Да, готвя всеки ден. Мъжът ми работи до късно в Лондон и е свикнал, когато се прибере, да му е сготвено. Реално аз нямам друга работа освен да се грижа за децата и да домакинствам. Така че съм свикнала абсолютно всеки ден да готвя.

Какво приготвяш у дома най-често? Българска национална кухня или?

Почти изцяло готвя традиционни български ястия. Истината е, че аз харесва, всякаква кухня – морска храна обожавам, техните традиционни английски фиш енд чипс също, италианската кухня, но мъжът ми е голям традиционалист и аз обикновено готвя почти едни и същи неща – сърми, пълнени чушки с ориз, мусака, яхнии, ориз, зеле, картофи със свинско. Това, което готвим в България, това готвя и там.

Какво приготвяш на децата си? Какво обичат най-много?

Близначките изцяло ядат вече от нашата храна, като всяка  си има претенции, едната не обича риба и дори не иска да я опита, другата не яде плодове. Реално много основни и важни храни, на които иска. да ги науча. Общо взето като всички деца на тази възраст са големи привърженички на вредната храна – пържени картофи и пица.

Харесваш ли храната в Англия?

Определено не ми е на сърце. Там ядат много храни, които са полуфабрикати, които ние не ядем вкъщи и в магазините се предлагат страшно много подобни продуукти – претоплят ги и се хранят. И се радвам, че за 5 години не сме се научили по техния начин.