Две сини очи, интерес към здравословното хранене - това е кратката версия за Магдалена. В по-дългата и по-важната тя вече е и Майка. Нейната прекрасна дъщеричка се появява на 21 януари след естествено, водно раждане. Именно за раждането във вана, което все още е екзотична практика в България, ще ви разкажем днес. От първо лице. Това на Магдалена.
Изборът
Дълго проучвах и избирах къде да родя. Исках максимално естествено раждане – без окситоцин и упойка, с възможност за движение по време на контракциите, с отложено прерязване на пъпната връв, присъствие на таткото по време на раждането и условия бебето да бъде с мен по време на престоя ни в родилния дом.
Вече се бях спряла на болница, когато 2 седмици преди да родя, позната на мъжа ми ни изпрати вдъхновяващ разказ за нейното водно раждане. Бях обмисляла водно раждане, но си признавам, че имах известни предрасъдаци срещу раждането в държавна болница – а в София водно раждане се предлага единствено в Първа АГ болница „Света София“ (по-известна като „Тина Киркова”). След прочетеното обаче, реших да се видя с лекар от тази болница преди да реша окончателно.
Поразрових се из интернет форумите, харесах си лекарка и още на следващия следобед отидох в приемното й време. Пред кабинета имаше около 10 жени. Докато чаках, дойдоха поне още толкова. В „Тина Киркова” не дават предварителен час – системата е отиваш и чакаш. След около два часа и половина чакане лекарката ме прие.
Въпреки малката лудница пред кабинета, тя беше спокойна и внимателна, изслуша ме, прегледа ме, обясни ми още веднъж спецификите на водното раждане и ме насърчи да опитам. Веднага си записа телефона ми и ми обясни, че мога да й звъня по всяко време, когато имам въпроси или почувствам регулярни контракции. Спечели ме. Вече знаех, че искам тази жена да изроди бебето ми.
Раждането
Около седмица по-късно, в неделната вечер на 20 януари, почувствах първите контракции. Първоначално бяха доста слаби и нерегулярни и дори си легнах и спах до 2:30 ч, когато ме събуди усещане за болка. Все още напълно поносимо, с разстояние между контракциите 12 до 15 мин. Реших да стана и да изслушам медитацията за леко раждане, която бях слушала често през последния месец. До сутринта контракциите зачестиха, но бяха търпими и в моето съзнание до раждането имаше още много време.
Към 6 ч реших да си приготвя багажа, да взема душ и да се обадя на лекарката. Контракциите бяха вече на 4 минути и тя ме посъветва да тръгвам към болницата. Бях чувала, че дори краткото пътуване с кола по време на контракции не е приятно изживяване. Наистина не е и бях благодарна, че живея само на 15 минути от болницата.
В 8:30 ч бяхме пред приемния кабинет в „Тина Киркова”. Там се оказа доста оживено. Освен няколкото жени, които чакаха за прием, беше пълно с лекари и акушери, които се поздравяваха, по коридора се разминаваха телевизионни екипи с камери, в едно фоайе се подготвяше церемония, чу се името и на Йорданка Фандъкова, която очакваха за ритуала. Беше 21 януари - Денят на родилната помощ, известен още като Бабинден.
Наложи се да почакаме повече от час, за да ме приемат. През това време болката се усилваше и аз се бях концентрирала изцяло върху дишането си, заключвайки съзнанието си за шумотевицата наоколо. Дихателните практики, които бях упражнявала в часовете по йога за бременни през последните месеци, бяха средството, което ми помогна да издържа през този дълъг час, без да издам и звук.
Моята лекарка водеше друго раждане в момента и изпрати нейна колежка да ме прегледа и да провери разкритието. Спомням си как по време на прегледа очите на симпатичната руса лекарка се разшириха от изненада, тя ме погледна учудено и съобщи, че имам почти 10 см разкритие! Последва още по-голяма шумотевица, трябваше бързо да бъда преместена в родилна зала. Докато се преобличах, администраторката изстрелваше към мен въпроси за имена, телефони, адреси, дата на първа менструация, тегло преди забременяване и в момента и т.н. Накрая даже ми връчи да попълвам някакви декларации и да се подписвам. А цялата тази информация я имаше налична в обменната карта, която й връчих, но жената си следваше процедурите.
В този момент в кабинета буквално влетя моята лекарка, хвана ме за ръка и каза да тръгвам с нея и че бумащината може да почака (последното за пълен ужас на приемащата администраторка!). В коридора подвикна на мъжа ми да вземе багажа и да дойде с нас и ме поведе по стълбите покрай официалните гости и репортерите.
Горе вече пълнеха ваната и след като записаха тоновете на бебето и предизвикаха изтичане на водите, влязох в нея. Смисълът на раждането във вода е да се облекчи болката от контракциите, да се избегнат разкъсвания при излизането на бебето и преходът му от вътрешната (водна) към външната среда да бъде по-плавен. Допълнително във ваната, която е доста широка, можеш да се движиш, да си седнала, клекнала или легнала, т.е. да намериш оптимално удобната за теб позиция, вместо да лежиш в единствената възможна поза по гръб върху гинекологочичния стол.
През цялото време, докато бях във ваната, мъжът ми ме обливаше с топъл душ по раменете и гърба, а една млада акушерка стоеше при нас, съветваше ме какво да правя, мереше тоновете на бебето и ме окуражаваше. Преди да забременея идеята за присъствие на бащата в момента на раждането ми се струваше меко казано странна. През бременноста си обаче осъзнах колко важна за жената е емоционалната подкрепа на любимия човек по време на раждането и колко значимо за него самия е да бъде сред първите хора, посрещнали детето си на този свят. Затова когато мъжът ми поиска да бъде с мен, бях повече от щастлива!
Въпреки че водата значително облекчи болката от контракциите и ми помогна да се отпусна, нямах време да се порадвам на това облекчение, защото скоро започнаха напъните. С тази част се справих най-зле. Силите изведнъж ме напуснаха и не можех да се концентрирам достатъчно, за да напъвам ефективно.
Накрая след около час опити лекарката прецени, че е време да ми помогнат, като избутат бебка. Наложи се все пак да ме прехвърлят върху гинекологичен стол, където тя ме натисна по корема и след два напъна бебето излезе. Чух бебешки плач, чух мъжа ми да настоява да изчакат с прерязването на пъпната връв, но всичко достигаше до мен през пелена от облекчение, радост и умора.
Последва бързо раждане на плацентата, след което кратък шев на един малък разрез, с който лекарката беше улеснила излизането на бебето (като изключим въпросния малък разрез, нямах никакви разкъсвания, а шевът зарастна за няколко дни). Този път се съгласих на упойка, защото вече имах нужда от почивка. Преди да ми поставят упойка обаче, ми дадоха да си гушна детето и да го поздравя с добре дошло при нас. Усещането, което те връхлита, когато поставят върху гърдите си малкото новородено същество, не може да се опише.
След раждането трябваше да прекарам 2 часа в родилна зала. Оставиха ни сами с мъжа ми. Държахме се за ръце, гледахме се в очите и постепенно осъзнавахме чудото, което ни се беше случило. Вече бяхме родители.
Престоят в болницата
Прекарах в болницата 3 нощи. Взех си самостоятелна ВИП стая, което позволяваше бебка да е с мен почти през цялото време и таткото да ни посещава за по 2 часа всеки ден. Въпреки че заплащането на ВИП стая може да изглежда като излишно разточителство, аз вярвам, че това е е по-скоро инвестиция за здравето на бебето.
Когато си в обща стая, получаваш детето си по няколко пъти на ден за половин час, а нощта малкото човече прекарва самичко в неонатологичното отделение. Всеки, който е чел за ефекта от родовата травма, е наясно, че това отделяне от майката през първите му часове оказват влияние върху подсъзнанието на детето и формирането на бъдещия му характер. А когато бебето е с мама от самото начало, тя може да го поставя често на гърда, така че детето да изсмуче първите скъпоценни капки коластра, с които да получи ценни антитела от майката, а нейната зряла кърма да тръгне по-бързо и то да няма нужда от дохранване с адаптирано мляко.
Противно на очаквания и предразсъдъците ми, всички от персонала бяха много внимателни и любезни. Стаята ми беше малка, но чиста - с баня и почти топла вода, което за мен беше повече от достатъчно! Колкото до храната, тя определено не е подходяща за възстановяваща се родилка, но мъжът ми ми носеше свежи салати, плодове и домашна супа всеки ден, така че изцяло пропусках болничната кухня.
Единственият недостатък на медицинското обслужване е, че тоалетът на бебето се прави от опитни акушерки в отделно помещение и никой не показва на младите майки как да се грижат за новороденото – да го измият, преоблекат или накърмят правилно. Лекарката, водила раждането ми, ме посещаваше всеки ден и беше единствената, която ми показа как да сменя памперса на бебка.
Имах късмет, че бях ходила на курсове за бъдещи родители и теоретично знаех доста неща, както и че разполагах с мобилен интернет и опитни приятелки, на които да се обадя за съвет.
Въпреки този малък недостатък, съм абсолютно доволна от избора си на болница, лекар и начин на раждане. В деня на изписването си тръгнах от болницата с усмивка, един сладък розов вързоп в ръцете си и благодарност на екипа, който ни помогна да направим крачката към този нов период от живота – родителството.
