“Tук нищо не пържим. Забранено е за фритюрници“ – казва общителният сервитьор на дете, което иска да обядва пържени картофи. Това като концепция е много хубаво, но 10 минути по-късно детето получи не пицата, която бе поръчало, а друга.
„Ще я сменим, няма проблем“ – предлага веднага сервитьорът. Майката бе достатъчно спокойна, за да се опита чрез преговори с двете си деца да предотврати правенето на още една пица, но малчуганите все пак настояваха за своето.
Класическата ситуация е от новия ресторант до НДК – Casita. Дълги години на ул. Доспат 66 (на метри от бул. Витоша) имаше мърляво заведение за нискобюджетна скара, където хапваха много строителни работници, униформени служители на МВР и пожарната, както и всички останали, които искат бързо да си вземат тройка кебапчета без претенции.
Casita (Къщичка) е от създателите на близкия ресторант The Clock (ул. “Цар Асен I” 81). „Малко е странно. Испанско име, но с предимно италианска кухня“ – признава ми сервитьорът.
Casita е с хубав интериор (обърнете внимание на чудесния шкаф с 10 чекмеджета), но тези дни по обяд в остъкления салон е доста горещо, а на улицата има само една масичка за двама (в най-активните за обяд часове са три).
Обядвах в новото заведение три пъти и смятам, че засега най-хубавото нещо там са десертите. Всички са по 5,90 лв., като не се изписват в обедното меню и трябва да попитате персонала какво предлагат.
Пастата е по-скоро на средно ниво, а пицата (от 7 до 17 лв.) не ми хареса, защото няма никакви подправки и аромати. Просто един сгорещен доматен сос с прошуто ("Кото").
Тараторът (3,20 лв.) е чудесен, с едро смлени орехи, но пък на следващия ден ми го сервираха само с полъх от орехови трошици.
Ще посетя заведението отново през октомври, когато се надявам температурата вътре да е под 30 градуса. Обслужването има нужда от малко ускоряване.
