Да откриеш вкусно и добре приготвено заешко месо е трудна задача. То има специфичен вкус и често хората не го харесват защото е сухо, жилаво и трудно се дъвче. Bistro.bg обаче откри място в София, в което заешкото е сочно, не е приготвено на манджа със сос и... се предлагат още много вкусни ястия, както и качествени вина.

Vino&Tapas е малък, семеен вино бар с гурме кухня на бул. „Дондуков” 38. Внимавайте да не го пропуснете, защото до него се стига през тясно безистенче, малко след като и последният тон на тенора, упражняващ се в Операта, заглъхне.

Малките масички са разделени в две помещения, уютно заобиколени от стени с камък, етажерки с бутилки вино, сандъчета, пълни с тапи и картини. Отвън пък има кокетна тераса с масички, обградена с цветя.

Посреща ни Ева Маринова (сомелиер) - топло и с усмивка. Развяла дългата си керемидена пола, ни отвежда до масата, разположена край помещение с черна решетка. Всеки знае – това, което е забранено и заключено, е най-интересно. Затова любопитно насочвам обектива си точно натам. Предполагам, че тук са затворени бутилки, които са истинско съкровище за ценителите. Но да не забравяме за какво сме дошли, а именно – да опитаме менютата, които предлагат на фестивала Sofia Restaurant Week.

Салата от краставици и диня с ментово песто, биволско сирене и карамелизирани орехи е първата чиния, която е елегантно поставена на масата ни. Със сигурност това е едно истинско лятно вълшебство – сочно, свежо, с любими вкусове в горещините. Но тази салата заслужава да бъде поръчвана целогодишно, защото най-вкусното в нея за нас се оказаха карамелизираните ядки. Има някаква магия в тях, която ни караше постоянно да търсим лешници и орехи в чинията. Виждайки страстта към тази наша нова кулинарна любов, ни донесоха цяла купичка, пълна с ядки!

Снимка: Росица Николова



Заешко рагу с пресни билки и чесън, крем от тиква със сирене манчего и чипс от пикантно чоризо – заешкото трябва да се приготвя точно по този начин! Месото беше крехко, а кремът от тиква и сирене не само контрастираше чудесно с яркожълтия си цвят, но олекотяваше ястието чудесно. Чипсът от пикантно чоризо гали езика съвсем леко, така че да усетиш тръпки от върха до гърлото и да ти е приятно. Приготвя го Венцислав Илиев, който е главен готвач в ресторанта.

Десертът - крем брюле с бял шоколад и домашно сладко от горски родопски боровинки, затвърди теорията ни, че готвачите са хора с въображение. Класиката си е класика и все още никой не може да детронира хрупкавата карамелена коричка на класическото крем брюле, но вариациите по темата внасят доста разнообразие и провокация. Фините листенца на роза също се ядат.

Снимка: Росица Николова

Стартерът на второто меню бе тапас от соден хляб с аншуа, патешко пате и три вида кореноплодни мариновани зеленчуци. Есента определено е сезонът на кореноплодните, а използването на сезонни продукти винаги е било високо ценено от нас.

Снимка: Росица Николова


Пъстървата „Сивен”, обезкостена и приготвена със зехтин, пюре от грах, сос от червени чушки и дресинг с лайм се приготвя от риба, уловена край манастир в Треклянския Балкан.

Малиново сорбе с подложка от шоколадов кейк със сушени плодове и ром е свежо съчетание от ефирен плодов лед и плътността на шоколада. Като хора, освен на храната, и на словото, бихме препоръчали единствено думата „подложка” да бъде заменена с „легло” или „възглавничка”, така както е изписан десертът в английския вариант на менюто. „Малиново сорбе в легло от шоколадов кейк...” не звучи ли много по-съблазнително?

Когато опитваш две различни менюта, е трудно да избереш само едно вино. Въпреки това Ева Маринова ни насочи повече от професионално, предлагайки ни избор от три различни изби и вина. Спряхме се на димят „Sense of Tears” на изба “Марян”, което беше много добър избор. Ако се затруднявате в избора на вино, попитайте Ева. За тази напитка тя може да разказва така, както баба разказва приказки на внучетата си – с топлина в гласа, много познания и лека загадъчност. Накрая дори ще направи лек поклон и ще побърза да донесе поръчаното. Този жест, черната й дълга коса, леката усмивка и всичкото това вино с история наоколо ни караше лесно да си представяме нея и цялото това място като излязло от кулинарна книга, чието действие се развива някъде в страстната Южна Испания. В която краят винаги е добър, а добрите хора, които залагат на местни продукти, качествени вина и пазят семейните ценности винаги печелят!

П. С. И да включите карамелизираните ядки в есенното меню, ей!