Как да се справяме с болката и страховете си? Къде да търсим стабилност в един свят, изпълнен със съмнения, пандемии, лични несгоди и загуби? В "Малки разговори" днес си говорим с психотерапевта д-р Огнян Димов, който в новата си книга, посветена на тревожността, установява, че отключените в настоящето тревожни състояния често могат да бъдат резултат от всички видими и невидими травматични преживявания, през които човек е минал. Статистиката сочи 25% нарастване на случаите на тревожност след пандемията и започването на войната в Украйна. Човек се притеснява за бъдещето си и за здравето си.
"Тревожният човек има проблем с това да контролира бъдещето си, тоест нещо нереално, като развива всевъзможни илюзорно сюжети, които по всяка вероятност никога няма да се случат. Голямата разлика между страха и тревожността се изразява в следното – страхът е винаги безпокойство и притеснение от нещо конкретно, докато тревожността е притеснението от нещо имагинерно, проектирано в бъдещето.
Тревожността е на пръв поглед мистериозно състояние, в което не знаем за какво става въпрос, тя ни сполетява, тя нахлува в нас, не е просто емоция, а емоция върху емоцията. Нахлува, завладява ни, не знаем откъде идва, но знаем, че е притеснително като преживяване.
За да открием къде се корени д-р Димов казва, че е важно първо да си отговорим на два въпроса: "За какво става дума? Какво сте преживял, мислил или желал?". Те са филтърът, през който се оформя тревожността, казва той и допълва, че при това състояние винаги има сблъсък на подсъзнателно ниво, винаги има нещо, което човек иска да направи и желае да постигне или да изживее, но което по някакъв начин му е забранено, спестено и той не може да преживее изцяло. Често това са сюжети от миналото.
Чуйте конкретен пример с пациентка:
Важно е също да знаете, че тялото реагира на тревожността: "Тялото е език, тялото говори, тялото и всичко, което минава през тялото, е това, което преди това е било в мисълта като подтиснато желание. Всичко подтиснато като емоционален конфликт, след време се проявява като телесен симптом. Тялото е език, сбор и система от знаци, които човек трябва да се научи да различава и да слуша".
В тревожността винаги има фундаментална липса. Тя може да е липса на смисъл, може да е полова липса, може да е професионална или чисто родителска липса от това, че ти имаш много изопачен модел от твоите родители и искаш да го промениш, но не знаеш как.
Д-р Огнян Димов не препоръчва да се търси веднага специалист: "Човек трябва да намери стойностна литература, която да му помогне да зададе фундаменталните въпроси, да опита да се свърже със себе си, да се опита да направи една равносметка – да види какво прави, как живее, какво желае, удовлетворен ли е! Въпросът е дали сме равновесни, дали имаме мигове на радост, дали изживяваме радостта спонтанно, дали приемаме тъгата нормално, дали може да поставяме граници между това "аз работя, поставям граници, излизайки от кабинета, прибирам се у дома и влизам в позицията на родител". Там никой не се интересува какво съм работил и ка се чувствам. Когато има възможност, аз мога да споделя, но това детето ми по никакъв начин не го касае. Влизам със същото желание и страст, както влизам в кабинета си. И се наблюдавам, анализирам се. Това са първите стъпки, преди да се стигне до специалист".
"Българинът има ужас от това да бъде откровен със себе си и с желанията си и избира пътя на това да ги потиска и да ги живее някъде на тъмно, като бягство. Това, като модел на поведение, той го предава и на децата си и заради това, че трудно сме осъзнали собствените си емоции. Имаме проблем да поставяме граници между моите емоции и емоциите на другия, между моите емоции и емоциите на моето дете и много лесно се залепваме за другия. Този проблем се нарича „емоционална зависимост“ – залепваме се за любовта, за другия в родителството, за другия изобщо. Залепени хора за другия, развили емоционална зависимост към него, която заради невъзможността да сме винаги един с друг или един в друг, развиваме в тревожност от всичко, което следва от това – тревожност от раздяла, от отхвърляне, от самота, от свобода, от смъртта".
Гледайте в подкаста „Малки разговори“ тук или в YouTube или слушайте в Spotify.
