5. Мир с Путин?

„Минск-II“ или нищо

Смехът е язвителен. „Не познавам този мъж. Надявам се, че един ден ще се срещнем. Очевидно е голям специалист в своята област, добър актьор е (смях сред неговите хора!). Аз съм сериозен, а вие се смеете.“ На 7 юни 2019 г., по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург, пред седящите пред него, сред които е китайският президент Си Дзинпин, Владимир Путин, като същински шут, се подиграва за сметка на новия си украински колега. Седнал в едно от удобните кресла на сцената, той първо подготвя аудиторията за злостната шега, която се кани да направи с лека усмивка в ъгълчето на устата, а след като я изстрелва, остарялото му тяло се тресе в ритъма на пресметнато студения смях.

Разбира се, всички познават Володимир Зеленски в Русия. Неговите сериали и филми са гледани от много хора там, които заинтригувано следят политическото израстване на актьора. Владимир Путин с охота се отдава на неприязънта си към Петро Порошенко, описван от руснаците като карикатура на ръководител националист и милитарист, естествено неприятен човек. Управниците от Кремъл в началото обаче не знаят как да се отнасят към Зеленски, как да приемат този феномен. Те нямат влияние върху него – той говори повече руски, отколкото украински в медиите, не е много запален националист и не се знае всъщност какво мисли по важните световни въпроси. Руската телевизия недоумява как да представи бившия актьор.

Владимир Путин, както показва и остроумието му от Санкт Петербург, явно е убеден, че може лесно да триумфира над Зеленски. Проблемът за господаря на Кремъл е, че по време на първата им среща в реалния живот клоунът се представя напълно на висотата на своята президентска позиция. След няколко месеца, през които двамата мъже си разменят взаимни обръщения, те се виждат очи в очи на 9 декември 2019 г. в Елисейския дворец в Париж, по време на среща на върха в „нормандски формат“[1], която събира държавните глави на Украйна, Русия, Франция и Германия, за да намерят изход от войната в Донбас, започнала през април 2014-а. От три години не е имало подобни преговори на върха. Еманюел Макрон и Ангела Меркел контролират дългоочакваната среща между Володимир Зеленски и Владимир Путин, като добре знаят, че предизборното обещание номер едно на украинския президент е установяването на мир. Във френската столица се очертава напрегнат ден, парализиран от движението на Жълтите жилетки и обагрен в цветовете им.

Домакинът посреща един след друг президентите на Украйна и Русия на външното стълбище на Елисейския дворец. Началото на голямото дипломатическо събитие е бляскаво и тържествено – Националната гвардия, шлемове с черни гриви и червени пера, саби, впечатляваща свита от украински журналисти, които не са свикнали с традициите на републиканската монархия! Еманюел Макрон се опитва да внесе малко сърдечност, като прегръща двамата си колеги под щракането на фотоапаратите. В 15 ч., когато започва срещата, атмосферата в златния салон „Мурат“ е все толкова ледена, колкото и по улиците на Париж. Погледът на Владимир Путин е неуловим. По всякакъв начин се опитва да не засече погледа на Володимир Зеленски. Той пък е съсредоточен. Чертите му са изопнати. Походката му е съвсем различна от добре познатата – малко нервна, понякога механична, сякаш новият президент все още е в ролята на комика от предишния си живот.

Маратонът започва. Той приключва някъде към полунощ. Всички киевски политически медии са тук. През деветте часа на разговори зад херметически затворените врати всички тези журналисти, заедно с френските, руските, немските и другите си чуждестранни колеги, се тъпчат с дребни сладки и поглъщат тонове кафе. Обсъждат резултатите от срещата. От украинска страна един въпрос владее и мъчи наблюдателите от няколко дни: ще бъде ли Зеленски на висота? Или Владимир Путин, който е по-опитен от него, а и в по-силна позиция в степите на Донбас, ще го схруска? Няма ли да бъде манипулиран и от Меркел, и от Макрон, които искат да намерят формулата, позволяваща да се установи мир в региона?

Володимир Зеленски е в трудна ситуация. Избран от три четвърти от сънародниците си, той трябва да се изправи в Кийв пред „25% група“ от радикалната опозиция – национално-либералното патриотично малцинство, което е гласувало за Петро Порошенко и се бои, че „проруският клоун“, както неговите радикални противници го наричат понякога, няма да пази интересите на страната. От есента насам в Кийв се развива движение „Не на капитулацията“. Повечето украинци искат мир, но не при условията на Русия, които ще застрашат суверенитета на тяхната нация и ще дадат на сепаратистките райони Донецк и Луханск автономен статут, а той ще ги превърне в руски троянски кон на украинска земя.

Звездите от националната преса и телевизия също са тук, но не са спокойни. Те на всяка цена се опитват да разберат какво се случва. „Как се справя? Не е много зле, нали?“ – пита журналист властния министър на вътрешните работи Арсен Аваков. Към полунощ всички в зала „Мурат“ се раздвижват.

[1] Названието идва от факта, че преговорите през 2014-а се провеждат по време на честването на 70-годишнината от Нормандския десант. – Бел. прев.