Подобно на повечето модерни религии, ислямът е доминиран от мъжете – буквално няма джамия в света без мъж имам. В същото време, една тиха, но датираща от столетия традиция на жените имами все по-явно показва друг възможен път за вярващите – път, в който закостенелите стереотипи са само спомен, пише „Уърлдкрънч“ в сой материал.
Днес даже можем да говорим за ислямски феминизъм - с помощта на хора като американската теоложка д-р Амина Уадуд.
Всъщност „няма нищо изключително в това да бъдеш жена имам“, пишат във френския „Льо Монд“ две ислямски духовнички – Ева Жанден и Ан-Софи Монсинай. Те отбелязват, че от столетия има религиозни групи, предвождани от жени, но в днешния сложен пейзаж на сблъскващи се култури и гледни точки за света движението може да покаже един по-толерантен ислям, в който мъже и жени могат заедно да се молят.
И Жанден, и Монсинай стигат до исляма като пълнолетни жени. Имат образование и академични титли, а ги обединява проектът „Гласовете на просветения ислям“, в който поставят на преден план „равенството и свободата“ при проповядването на религията във Франция. През 2019 г. започват да събират вярващи – макар и без собствен храм. Идват всякакви хора, големият процент са от семейства, в които се събират различни култури и религии.
Двете са категорични, че ислямът не е създаден сексистки, а това е един от многото му проблеми, създадени от проповедниците през годините. Според тях неравенството „е свързано с неподдаващия се на промени консервативен и патриархален манталитет, който трябва да бъде отделен от духовното“. Жанден и Монсинай се изправят не само срещу обичайното в ислямските среди на родината си, но и срещу все по-негативните настроения срещу религията във френското общество заради тероризма – а той е рожба на същата нетолерантност, която поставя и мъжа над жената.
В индийския щат Керала подобна битка води Джамида Бееви, която преди 2 години стана първата жена, проповядвала пред смесена група вярващи – мъже и жени. За да постигне това, тя изминава дълъг път, който включва непозволеното от традициите решение да се разведе с мъжа, с когото е сключила брак против волята си. Не липсват и заплахи за живота ѝ. Категорична е, че Коранът показва, че мъжете и жените са равни и всичко друго са „погрешни интерпретации“.
В Китай още от XVIII век има джамии с жени имами. Мюсюлманската общност в страната (и особено уйгурите) е в сложни отношения с властите в комунистическата страна, но изолацията от глобалните процеси в исляма дава шанс този вид религиозни практики да се запазят и даже да се гледа на тях като на възможност жените в отдалечени региони да получат образование и социална независимост.
Мароко стана първата държава от Северна Африка и Близкия Изток, която организира държавно религиозно обучение за жени. Програмата включва и история, философия и сравнително изследване на религиите, а повод за старта ѝ е кървав терористичен акт от 2003 г. с над 30 жертви.
Макар да не могат да станат имами, преминалите през програмата виждат голяма полза от нея. „Жената е сърцето на семейството, те формират поведението. Най-важното, което можем да правим, е да им предаваме идеите, за да могат жените да бъдат решение на проблемите. Мъжете ще ни последват“, казва една от тях – Аит Саид от Рабат.
