Как да реагираме адекватно на фона на все по-увеличаващата се идеологическа пропаст между исляма и Запада? Как ислямът дава основа на екстремизма на джихадистите? Кой всъщност е Мохамед и какви са постулатите му? Ценното изследване "Ислямът. Световна история" на британеца от мюсюлманско семейство Ед Хюсеин хвърля светлина по тези въпроси, допринасяйки за формирането на по-адекватно и информирано мнение за една от най-широко изповядваните религии в света днес.

Ислямът, макар и широко изповядван от много граждани на страни от Западния свят, продължава да бъде непозната територия за немюсюлманите. Слушаме много по темата – различни аспекти от ислямската идеология, най-вече радикалните ѝ проявления, са на практика всекидневно присъствие в живота ни под формата на заглавия във вестниците. Познаваме хора, които го изповядват – днес всеки пети човек на планетата изповядва исляма, а държавите, в които той е преобладаваща религия, са 59. 

Само в България хората, определящи се като мюсюлмани, са над 10% от населението на страната. Данните от множество прогнозни изследвания показват, че това е най-бързо разпространяващата се религия, като след 2050 г. мюсюлманите вероятно ще задминат християните като най-голямата група хора в света, обединени от религиозна идентичност. Същевременно не сме и на крачка по-близо до това да знаем повече по въпроса. Ислямът е все така загадка за нас – близък и все пак далечен, познатият странник в нашия живот.

С оглед на тези тенденции и все по-задълбоченото неразбиране на исляма, формирането на лишено от неистини и сензационалност и базирано на факти мнение би било полезно за всеки човек в 21 век. В своя труд "Ислямът. Световна история" британският изследовател и автор Ед Хюсеин обяснява в детайли какво всъщност е ислямът, проследява произхода на Корана и разграничава вярващите мюсюлмани от джихадистите. 

Сред въпросите, които вълнуват Хюсеин в изследването, са още кой е Мохамед и какви са постулатите му, какви са законите на шариата, кой е хариджит или такфирит. Авторът обръща специално внимание на начина, по който е възприемана жената в мюсюлманския свят, пише също за семейната трапеза, за образованието и за секса, правейки сравнение между възприятието за секса в традиционния ислям и в традиционното християнство.

Бела Хадид: Горда съм като мюсюлманка

Мохамед (Ед) Хюсеин е роден в Лондон в семейство на мюсюлмани през 1974 г. Завършва бакалавър по история в University of North London и магистратура по специалност, свързана с изучаването и разбирането на културата, историята, политиката, икономиката и географията на Близкия изток в SOAS, University of London. Писател, старши сътрудник в британския мозъчен тръст Civitas и глобален партньор на програмата за Близкия изток на Центъра "Уилсън", Ед Хюсеин е популярен и с книгите си "The Islamist" ("Ислямистът") и "Ислямът. Световна история" – отражение на вътрешния мост на автора между исляма и Запада.

Прочетете откъс от "Ислямът. Световна история" от Ед Хюсеин, която излиза от издателство "Сиела" в превод от английски език на Борислав Стефанов.

Снимка: Сиела

Кой е мюсюлманин днес?

"Иди в Йемен, наредил Пророкът на един от най-близките си при­ятели, Муад бин Джабал. Призови хората да вярват в един Бог. Из­вести им, че ще отговаряме за действията си в този свят. Ако приемат, прикани ги да се молят. Уведоми ги, че бедните сред тях имат право на малък процент от богатствата на богатите."

Неговите думи съдържали най-основния елемент на исляма – вя­рата в единствения Бог и неговия пратеник Мохамед, последния от пророците. Посочването на тези факти е известно като шахада, засви­детелстване на вяра. Когато те са скъпи за някого, той е мюсюлманин. Това е буквално определението за мюсюлманин.

От векове тези вярвания се проявявали в богатата и разнообразна ислямска култура, създадена от мюсюлмани, обединени в своята иден­тичност и споделящи тази обща и космополитна вяра. Оксфордският историк Джон Дарвин много точно улавя това:

Културният живот на исляма (в Османската империя и извън него) е бил поразително космополитен. Един образован човек би могъл да потърси щастието си навсякъде между Балканите и Бенгал. Историкът Абд ал Латиф (1758 – 1806), роден в Шу­стар, в северната частна Персийския залив, се обучавал при кни­жовници в Иран. Но надеждата за развитие го отвела в Индия, където брат му вече бил лекар в Авад. Той станал вакил (агент) на владетеля на Хайдерабад пред властта на източноиндийска­та компания в Калкута. Неговият възглед за индийската история бил ислямски, а не "индийски". За ислямската интелигенция иде­ята за териториален патриотизъм към османска, иранска или мо­голска "татковина" била особено чужда. Националната държава като единствен фокус на вярност била просто безсмислена. В Османската империя мюсюлманите (както и християните и ев­реите) са изграждали идентичността си от свещените си книги и религията, а не от езика си или представата си за раса.

Тези нагласи са се променили. Османската империя, която векове наред управлявала огромни територии, вече не съществува. И все пак, макар днес мюсюлманите да са много по-националистически настрое­ни, отколкото в османското или моголското си минало, те все още спо­делят една силна глобална религиозна идентичност. Но къде живеят повечето мюсюлмани в света? И какво означава да се "изповядва" или "спазва" ислямът чрез често цитираните "пет стълба" на вярата?

Ислямът се е разпространил чрез комбинация от арабски търгов­ци, поддържащи моралните устои на вярата в бизнес нагласите си (справедливи цени, без измами, надеждни); арабски завоеватели, които разширявали границите на властта си, за да предотвратят нападе­ния и да трупат богатства; някаква мисионерска дейност на пламенни мюсюлмани; и най-широко разпространена от харизмата и убежде­нието на мистичните суфити. Често пъти тъкмо сплитането на всич­ки тези нишки е довело до бързото разпространение на исляма. Днес обаче разрастването на исляма се дължи главно не на броя хора, които сменят вярата си, а на високи нива на плодовитост.

На света има 1,7 милиарда мюсюлмани, които живеят в седем различни културни и географски сфери. Първата е арабскогово­рящата област от Ирак до Мавритания, която е дом на около 400 милиона мюсюлмани. Това е най-старото крило на Дома на исляма.

Самият Пророк е пребивавал в Арабия и е изпращал представители в съседни земи, за да ги покани да се присъединят към мюсюлман­ската общност. Днес само 20% от мюсюлманския свят живее в този район. Поетичният език на Корана се разпространил по тези земи с ранните мюсюлмани. Ирак, Сирия, Северна Африка и Египет при­ели арабския. Следователно в началото тези нации са били арабски не в етнически смисъл, а само в езиков. Днес това разграничение се прави рядко. Всъщност биещото сърце на арабския национализъм през 50-те и 60-те години на миналия век е било в Кайро и Дамаск, а не в Рияд или Доха. Персийците и турците не заговорили на арабски, макар и да приели вярата.

Персийската сфера, състояща се от днешен Иран, Афганистан и Таджикистан, е втората зона на Дома на исляма. Тук населението от 100 милиона души говори на фарси, дари или таджикски – различни диалекти на същия език. Персийските мюсюлмани обикновено имат силно усещане за привързаност към спътника на Пророка Салман ал Фарси (ум. 656), първия персиец, приел исляма. Още през 636 г. мюсюлманите са били в конфликт с персийците, като известната бит­ка при Кадисия (636 – 637). През 750 г., след повече от столетие на търговия и данъци за защита на персийските общини от мюсюлмани­те, персийското присъствие в исляма вече било достатъчно силно, за да свали владетелите на Омаядите и да ги замени с нова династия, с тази на Абасидите, потомци на семейството на Пророка.

Днес Иран е дом на най-голямото шиитско мюсюлманско насе­ление в света. От 80 милиона души почти всички са последователи на шиитския ислям и неговия по-голям акцент върху почитането на семейството на Пророка. Далеч от Иран и от Ирак, Ливан, Бахрейн и части от Пакистан, Афганистан и Азербайджан, повечето мюсюлмани не са шиити.

Субсахарска Африка, дом на около 250 милиона мюсюлмани, е третата зона. Ислямът се разпространил за първи път в Мали и Се­негал през 7 век. Няколко сподвижници на Пророка Мохамед били погребани в Чад, което сочи ислямско присъствие там през първия век на исляма. През 11 век близката Гана била могъщо ислямско цар­ство. Арабите и персийците търгували и се заселвали в крайбрежните райони на Източна Африка, Кения и Сомалия, като донесли и исляма по тези земи. В Нигерия с нейните разнообразни езици ислямът при­стигнал някъде около 10 век. За африканците Билял ал Хабаши, лю­бим сподвижник на Пророка и първият африканец, приел исляма, има особен резонанс. Билял бил първият мюезин, първият, който призовал хората да се молят от покрива на джамията на Пророка в Медина.

Четвъртата сфера е индийският субконтинент. Мохамед бин Ка­сим, генерал на Омаядския халифат (661 – 750), завладял Синд през 710 г., но нежните суфити с тяхната музика, чудеса, мистицизъм и медитация били тези, които разпространявали исляма в цяла Индия след 10 век. Днес Пакистан, Индия, Бангладеш, Бирма, Непал и Шри Ланка образуват тази област, в която има най-висока концентрация на мюсюлмани в света – около 400 милиона. Моголската империя консо­лидирала и кодифицирала исляма в този регион след 16 век.

Петата концентрация е тюркска. Тя обхваща около 170 милио­на мюсюлмани, които говорят предимно турски, но включва и дру­ги, като азербайджанци, чеченци, китайски уйгури, узбеки, киргизи и туркмени. През 1071 г. турците покорили и завзели Централна Азия от персийците през битката при Манцикерт (Малазгирт в днешна Тур­ция). След това ислямската селджукска империя превзела Анадола, което пък довело до завладяването на Константинопол от Османците през 1453 г. Тюркската сфера във владението на османците управля­вала целия Близък изток в продължение на шест века, засенчвайки арабскоговорящите провинции.

Шести е малайският район на Югоизточна Азия, който се състои от Индонезия, Малайзия, Бруней и значителни малцинства в Тайланд и Филипините. Тук живеят над 200 милиона мюсюлмани. Ислямът пристигнал сравнително късно на това място, постепенно от 13 до 15 век. Суфитските търговци от Арабия, особено потомците на Пророка от долината Хадрамаут в Йемен, предали вярата на първите мюсюл­мани в тази част на света.

Седмият и последен дом на мюсюлманите е на Запад. Около 60 милиона от днешните мюсюлмани живеят на Запад като малцинства и нови имигрантски общности, например във Франция, Германия, Ве­ликобритания и Съединените щати, а също и като по-стари, устроени мнозинства в страни като Албания, Косово и Босна.