Десетки жени са се кандидатирали за най-важния и представителен пост в Щатите – президентския. Нито една от тях не е успяла да стане президент на страната, но много от тях са писали история, като пионери в изборния процес, проправяйки път на следващите кандидати от нежния пол. Преди Хилари Клинтън да се превърне в първата жена, номинирана от една от двете основни партии в страната през 2016 г., а Камала Харис да стане първата чернокожа жена, номинирана за президент от голяма партия през 2024 г., имаше и други жени, които оставят името си в американската история. Ето кои са те:
През 1872 г. Виктория Уудхул се превръща в първата жена, кандидатирала се за президент на САЩ. Това се случва почти 50 години преди жените в страната да имат право да гласуват.
Тя е американска реформаторка и отявлен защитник на правата на жените. Поради радикалните за времето си идеи, тя е силно критикувана от обществото.
Белва Локууд е първата жена адвокат в света. Тя успяла да вдъхнови много жени да я последват и се кандидатирала за президент на Щатите. Годината е 1884, но тъй като жените нямали право да гласуват, а мъжете не биха се съгласили жена да ги управлява, тя загубила.
Тя обаче внесла петиция за правото на нежния пол да гласува. Поправката била приета през 1920 г., 3 г. след смъртта на Локууд.
Маргарет Чейс Смит се кандидатира за президент от Републиканската партия на изборите през 1964 г. Тя е първата жена, която е номинирана за президентския пост от голяма партия.
Смит е и най-дълго служилата жена сенатор в историята - постижение, което не е надминато до 4 януари 2011 г. Умира през 1995 г.
През 1972 г. две жени променят американската история завинаги.
Шърли Чишолм се превръща в първата афроамериканка, кандидат за президент на САЩ, а Патси Минк е първата жена от азиатско-американски произход, избрана в Конгреса на страната. И двете се борят за повече права за жените, но губят изборите.
Елън Маккормак се кандидатира за президент цели 2 пъти – през 1976 и 1980 г. като кандидат от Демократическата партия, който се обявява срещу абортите. Тя става първата жена, която получава федерални средства за финансиране на кампанията. През 1984 г. Соня Джонсън също получава държавни средства за кампанията си, като успя да спечели повече от 70 хиляди гласа на изборите.
През 1988 г. демократката Патриша Шрьодер влезе в заглавията на вестниците, заявявайки, че ще се кандидатира за президентския пост, но в последствие се отказа преди предварителните избори, тъй като не успява да събере необходимите средства.
Следват имена като Елизабет Доул, която се кандидатира за президент през 2000 г., но се оттегля от надпреварата, Карол Браун (2004 г.), Синтия Маккини (2008 г.), Мишел Бакман (2012 г.) и др.