След първата брачна нощ в Троянско, в ранни зори, се изнасяла брачната риза. Ако честта на булката била запазена, бащата черпел с гряна ракия, гърмели пушки и музиката свирела „да се чуе в цяло село“. В противен случай бащата получавал студена ракия и, за да не се разтрогне бракът, „изкупувал“ нарушения морал в натура – давал на младоженеца ниви, ливади, гори. Ракията ли? Няма как да мине важен ритуал в Троянско, без в чашите да се налее огнената топлина на ферментиралите сливи.
В Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян се пазят множество чаши и други керамични съдове, които са били използвани най-вече за пиене на вино, ракия и вода. Тези напитки са неизменна част от ежедневието на троянци. На всяко тържество пък присъства и почерпката с троянска сливова ракия. Пие се за здравето на младоженци, при раждането на дете, на кръщене, когато се почита кръстникът. С вино се прелива на погребение и в последващите дни за почитане паметта на мъртвите.
СКИФОС И БЪРДУЧЕ
Скифос и бърдуче не са нови приложения за телефона! Това са специални предмети за пиене на вино и ракия, откривани в различни села в землището на Троянско. Най-красивите от тях са запазени в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян. Повечето такива предмети са изработени от глина. Но знаете ли, че грънчарският занаят в началото се свързвал с вещерството? Преобразуването на меката и гъвкава материя на глината, в друга, която е твърда, устойчива и с нови физични свойства – керамиката, било доста странно за много хора. Предполага се, че в началото грънчарите са били почитани дори като вещери, тъй като създавали съдове от калта.
За ракията и виното майсторите изработвали специални чаши. Така пиенето им се превръща в ритуал със значима символика. Скифос се нарича специалната чаша за пиене на вино. Такава е открита в село Орешак, Троянско. Представлява изделие с две еднакви дръжки отстрани. В миналото са се изработвали от глина или от благородни метали. Считало се е, че пиенето на вино от скифос е докосване до божественото.
Ракията пък се пиела от бърдуци. Представляват керамични изделия с тумбесто тяло и издължено гърло. Имало такива за ежедневна употреба - когато вечер се събере цялото семейство край масата, или когато всички работят на нивата. Но има и специален вид бърдуци, които се използват при важни ритуали. Такива са използваните при кръщелен обред. На двете ажурени колонки-фенери се забождали свещички, които кръстникът запалвал и черпел с ракия присъстващите. Това се правело за здраве и дълъг живот на детето, което кръщавали.
СТОМНА И РЪКАТКА
Ръкатката е един от често срещаните традиционни съдове, характерни за троянското грънчарство. Като форма се среща във всички краища на страната, с различни наименования – ръкатка, ръкатче, армага, въгленшник, гърне. В Троянско се нарича ушатка, циганско менче, котмарка, делвиче. Това е функционален съд, който служи за носене на храна. При разкопки на хълма Царевец са открити фрагментирани ръкатки от XII–XIV в., което говори за дълбоки корени на тази форма, вероятно развила се от гърнето. Етимологически думата „ръкатка“ вероятно произлиза от старобългарската „ръка“ – съд, който се носи с ръка.
Тези стоки в миналото били много търсени по пазарите и панаирите. Най-много се купували в т.нар. полендашки села – на север от Стара планина (Плевенско, Търновско, дунавските села) и на юг от Балкана (Старозагорско, Ямболско, Пловдивско). Повечето ръкатки са украсени с ангобни бои, шарени с рогче, с геометрични орнаменти. Сред най-старите орнаменти са полив, нанкен, стоборка, лимба, кръстовидни, ажажи, сингар, белиоосъмски шар, спуска, престичелин шар и байрак. Точно в такива съдове в миналото са се слагали всякакви видове храни - при пътувания, работа на полето или друго.
Стомните, от своя страна, също са едни от най-използваните керамични произведения. Най-често се позлват за наливане на вода. Керамиката я пази дълго време студена. В стомни се е наливало и вино, което се е запечатвало с восък, за да издържи по-дълго време. Съхранявали са се и закопани в пръстта или в хладни мазета.
На 2 км западно от Троян, в махала Габърска, художник-керамикът Йовка Раевска намира интересна стомна с изписана година - 1861 и името на майстора Илия Акимов. В украсата се откриват кръст и ажурна розета – древен знак на слънцето и вечния кръговрат на живота. Историята разказва, че в понеделник, деня след венчавката, младата булка отивала с тази стомна на чешмата, придружена от новото си семейство. Там наливала два пъти ритуално вода и я подавала на свекъра си, който я изливал. Третия път булката наливала вода и се връщала вкъщи, където ритуално метяла двора – знак, че е приета в новия си дом.
РАКИЯТА
Ракията е преживяване, а не просто напитка за консумация. Всяка ракия разказва своята история и всеки вкус е отделна вселена. Напитката има способността да сближава хората и да ги пренася в други емоционални измерения. Ако се подхожда с внимание и отговорност, ракията може да остави своя ценен почерк в разговорите и моментите ни с другите и да ни свърже с уюта на родното.
Характерна за района на Троян е сливовата ракия. Народът вярва, че една ракия „отваря апетита“, „лекува стомах“ и „гони настинка“. Сливовата ракия не е просто напитка – тя е символ на българската традиция, гостоприемство и занаятчийско майсторство, предавано от поколение на поколение. От сватби до погребения, от делници до празници – ракията присъства като свидетел на живота в българското село и град. Троянската сливова ракия, например, има репутация на „ракия с характер“ и дори е защитена географски в Европейския съюз. Но ако искате да опитате различни, екзотични видове от огнената напитка, може да го направите в Музея на ракията в София. Там има варианти дори от къпини, пъпеш и шафран.
Още преди векове хората са изпитвали неминуема страст към традиционната напитка. Всичко започва от Троянскиа манастир. В началото там се вари ракия, а след това се разпространява из местата наоколо. Впоследствие се създава предприятие за изкупуване, ферментиране и дестилиране на сливи за ракия. Троянската ракия не се пие никога с лед. Когато тя е студена, не отваря ароматите си много добре, затова препоръката е да се пие на стайна температура.
