Гергов дол - това е мястото, на което от каменна чешма утоляват жаждата си хора и животни в Остров.
Селцето се е разстлало по течението на река Дунав и ако сте от романтиците, които обичат залезите, неговите хълмове са точно за вас. Високи треви с метличини и бял равнец, широк хоризонт към Румъния, Дунав, който лениво тече и слънцето, което вечер потъва във водите му.
Никой вече не помни защо чешмата се казва така. Каменното й корито крие историята, но водата не е застинала - продължава да тече, да е студена и да дава прохлада.
Джули е от Белгия, но от няколко години е избрала село Остров за свой дом. С желание да направи нещо полезно за това място пристига нейната приятелка - Даниела от Германия.
И двете искат да обвържат проекта си с историята или жителите на селото, с нещо типично българско.
Идеята да декорират именно тази чешма идва от съседите им - Мариана и Васко, които им помагат и в последвалата комуникация. Разрешение да направят мозайка на чешмата им дава кметицата на селото - Ирена Станкулова, след като се запознава с проекта им. Проектът е финансиран от асоциация "Валдорф".
Избират слънцето като знак. А в него - Дървото на живота. Прабългарският символ е често срещан във фолклора ни. В миналото са го везали върху дрехи, носии, кърпи, покривки и завивки.
Шевицата представя идеята за връзката между земния свят и небесния. Дървото на живота се нарича още Световно дърво. Короната му олицетворява горния, небесен свят, в който са Бог, ангелите, светците и птиците. Стволът разделя Небето от Земята и символизира средния земнияя, човешки свят. Корените пък обозначават долния свят. Дървото показва кръговрата на живота и оптимизма, който носи знанието, че всяка пролет всичко отново се разлиства, а след всяка зима (лошо, страшно и трудно) идва новото, топлото, лесното и пролетта.
"Дървото на живота е духовно, то е традиционно, цветно, позитивно, пълно с живот и да с него можем да си спомним, че светът е красив. Това е нашето голямо послание. Подобно на извора, водата е живот. Всеки цвят от мозайката има и свое красиво значение" - споделя Джули.
Двете момичета се захващат с проекта с много желание. Сами купуват материалите. Забъркват цимент, носят плочици, парчета от счупени чаши, чинийки и друга керамика и дори непрестанно кръжащите комари около водата не ги плашат.
"Много пастири се нуждаят от този извор за животните си. Тук идват хора, коне... Затова беше важно да поддържаме чешмата чистапрез цялото време. Всички бяха много търпеливи и дружелюбни и идваха всеки ден да гледат и да си говорят с нас. Това беше много интересен начин за създаване на нови контакти" - разказва още белгийката.
Така след време Остров осъмва с огнено слънце, което има блестящи огледалца в лъчите и силата на българската шевица в същността си.
По каменните стени и около чучурите на чешмата са вградени камъни и елементи, които двете са носели със себе си от пътувания в Индия, Мексико, Гватемата и други държави по света. Всеки елемент е избран специално и носи своя символика. Лъчите на слънцето излизат от синята част, която символизира Дунав. Дървото на живота е там за свързване на всички различни светове в едно.
Така в малкото българско село край Дунав, парченца от далечни кътчета по целия свят намират своето ново място. Чешмата пък намира своя нов облик.
Момичетата са щастливи. Хората от селото - също. Те може и да не помнят откъде е дошло името и, но със сигурност ще помнят кой е направил слънцето й. Защото водата и слънцето са в основата на всеки живот.
Разгледайте всички снимки в Галерията.