Млада, умна, свободна жена, която живее в големия град, борейки се с предизвикателства на живота. Понякога успешно, а понякога не толкова! С творчески подход и лека ирония избрах думата „кифла”… Защото тя е сладка, тя е изкусителна, тя привлича - както хубавите мъже, така и „мухите”.

На шега или не, използвам думата кифла, по най-различни поводи. Тя се закотви в речника ми и доби своята чаровност. „Кифленето” си е част от репертоара на кифлата, наред с добрите или лошите й изяви – в работата и личния й живот. А и при всички случаи ми помага да не се взимам твърде насериозно :)

„Странник” може би ви дебне...

Всеки ден в града си е малко приключение за мен. Ако кажа: „Скучно ми е!” - значи дърпам дявола за опашката. Винаги, когато изрека тези думи се случва нещо, което да ме извади набързо от рутината.

И за да е по-интересно в приключенията ми винаги е замесен, някой „странник” (въпреки, че в кифленското ми съзнание той си е направо психопат). Много интересни хора, индивидуалисти, сигурно смели по своему, уважаващи себе си, трудно намиращи общ език с другите...

Има ги навсякъде. Няма значение по кое време на деня или вечерта съм навън, те са там. Сякаш чакат момента, в който ще се появя. Те са на улицата, те са в транспорта, те са на работа, те са в магазина, те са... Ох, страшно е!

Нужно е да вметна, че изглеждам като съвсем обикновено момиче. В общи линии не се обличам демонстративно, по-скоро практично – дънки, спортна блузка, съчетани с удобна чанта, раничка... Не се старая да изпъкна, но като че ли привличам вниманието от самосебе си.

Постоянно полагам усилия да мисля позитивно, усмихвам се, грея и явно пръскам чар навсякъде. И този чар, до кого да достигне, ако не до уважаваните „странници” на града.

За мен е нещо ежедневно непознати младежи или чичковци да ме поздравяват на улицата, да ми правят нетактични, и понякога нецензурни „комплименти”, или просто да вървят след мен с един ехиден поглед. Сигурна съм, че ми мислят само „хубави неща”, и симпатията ни НЕ Е взаимна.

Отдавна разбрах, че от възмущението ми няма полза, а също и от гневните ми коментари... Сега с безразличен и студен поглед отминавам и се опитвам да си припомня някоя и друга техника от джудото.

За да добиете бегла представа, ще разкажа само няколко от многобройните ми истории свързани със „странници”. На някои от вас, мили кифли, те могат да се сторят познати.

Целувката

Още докато бях наивна и зелена, един от тези „странници”, говорещ на френски, реши да покаже, колко е романтичен всъщност. Той ме видя точно, когато си тръгвах от работа и реши да ми подари една страстна целувка. Може би се надяваше, че ще се разстопя като в някой сополив, романтичен сериал, но уви – аз реагирах съвсем различно. Шамар, остър поглед и „Дим да ме няма”. Неприятно наистина...

При мен има някаква закономерност да се случват подобни истории, винаги след работа. Сякаш не ми стигат напрежениято и умората от натоварения ден...

В тролея

Двама смелчаги, докато се возех в тролея, без никакви задръжки ми предложиха да правим секс в тоалетните на мола. Трябваха ми няколо секунди, за да си повдигна долната челюст и да реша как точно да реагирам – да се развикам истерично, да спра тролея и да сляза, да си замълча ли или да се направя, че не съм чула.

И реагирах, разбира се, по най-смотания начин: замълчах си, фръцнах се като истинска кифла и се молех да не слязат на моята спирка. Да, ама не... Точно там слязоха! Правеха ми компания още няколко пресечки и си тръгнаха. Явно се усетиха, че чарът им не е достатъчен за мен.

А ако не е след работа, ще е преди работа...

Таксито

Често ходя пеша. И как не... след като има „странници” и в транспорта. Обаче и като пешеходец пак не съм в безопасност.

За пръв път ми се случи да ме преследва такси. Беше една невинна сутрин, когато всички още спяха, а аз ранобудната бързах за работа. Слушах си „Z-rock” и пак се стараех да мисля положително и да се настроя за тежия ден. И отново пръсках чар... който привлече едно такси.

Това такси се влачеше успоредно с моето темпо - дооооооста време, после сви из някакви улички, пак ме застигна, караше след мен и накрая ми пресече пътя и спря точно пред краката ми. Шофьорът ми говореше някакви неща с един мазен поглед, но аз не чух нищо заради слушалките в ушите ми и силната музика... Както се очакваше - побягнах, скрих се и той ме изгуби. За по-сигурно си хванах тролея, където ме чакаха другите „странници”.

Обаче ги срещам и когато съм с приятелки...

Таня Димитрова

Материалът е предоставен от mamatatkoiaz.bg

Очаквайте продължение...