Всеки има страхове, с които се бори. Ако най-накрая се осмелиш да докоснеш космата тарантула, това едва ли ще обогати особено живота ти. Има обаче други страхове, които осъзнати или не, са общи за всички. И е наистина важно да се справим с тях - защото ще направят живота на всеки от нас по-добър.

Онова "нещо"

Всеки има нещо, което много иска да направи, но все не се осмелява. Онова, което все остава за после или за друг път. Дали е пътуване, скок от скала... - всеки има нещо, за което твърди, че мечтае, но по някаква причина - истински страх, пари или време, все не правим. Оправданията са излишни, просто го направете.

Иска ми се да..., но...

Днешно време парите застават на пътя на желанията ни. Вместо да работим онова, за което винаги сме мечтали, избираме професии, гарантиращи ни сигурност. Това е разумно, но не е добре да се отричате от себе си. Ако винаги сте искали да рисувате, пишете, правите дизайн, направете го. Недейте да пропускате шанса си, само защото ви е страх. Никога не е късно да смените професията си!

Да се извиняваш, че си себе си

Колко пъти се извиняваме в рамките на седмица? А на месец? За година? И колко пъти това наистина е необходимо? Много често се извиняваме, защото усещаме, че трябва или защото се страхуваме да спорим. Не се извинявайте за това, което сте, защото се страхувате, че хората няма да ви харесат - това е техен проблем. Колкото по-скоро се приемете каквито сте, толкова по-скоро и останалите ще го направят.

Интимност

Колко често се отдръпвате от някого, защото се страхувате да не ви наранят? А колко често ви нараняват така или иначе? Животът е твърде кратък, за да не кажете на някого какво чувствате, защото се опасявате да не ви разочароват. Направете го. Кажете на някого, че го обичате, че ви липсва, че го желаете... Може и да се окаже катастрофа и сърцето ви е разкъсано на парчета, но може и да сте по-щастливи от когато и да било. Във всички случаи си заслужава. 

Страх от самота

Всеки от нас дълбоко в себе си се страхува да не остане сам. Може би не сега, но никой не си представя, че ще е сивокос пенсионер без още един до него. Но означава ли това, че трябва да сме във връзка на всяка цена? Някои хора се женят за други, които дори не харесват особено - просто заради страха си да да не останат сами. Но каква е най-лошата алтернатива? И кой знае какво го очаква в бъдеще? Разчитайте на самите себе си да се чувствате пълноценни личности, не чакайте някой друг да го направи вместо вас.