Вечерта на 9 март 1985 г. в бързия влак Бургас-Карлово-София избухва експлозия в момента, когато композицията влиза в Буново – малка гара на Подбалканската железопътна линия.
Взривът убива седем души и ранява девет. Двe от жертвите са глухонеми деца, избягали от своя пансион, за да си отидат вкъщи. Други две деца са ранени. Взривът избухва на гарата, но е бил предвиден за близкия тунел, където да предизвика повече паника и жертви. Това разминаване се получава заради маневра на гара Златица, предизвикала две минути закъснение на влака.
И до днес обществото е разделено в оценката си за атентаторите – за едни те са терористи, а за други – борци за справедливост, бунтуващи се срещу политиката на БКП за преименуване на българските турци.
Повече детайли за атентата и как извършителите (взривили на същия 9 март и бомба в сливенски хотел) са заловени след двегодишно разследване можете да научите от книгата на Крум Благов „50-те най-големи атентата в българската история“, публикувана и онлайн.
Снимките тук са от Сирни заговезни (18 февруари 2018 г.) и на една от тях ще видите следите от огъня, който местните са прескачали за здраве.
Днес гара Буново, както и много други малки гари, е със статут на спирка, т.е. там няма персонал и пътуващите си купуват билети от кондуктора в самия влак.
Селото е на 55 км от София. Ако пътувате към Копривщица, можете да се отбиете (3 км), за да го разгледате. Буново е изходна точка за старопланинската хижа Чавдар и връх Баба (1787 м н.в.).
Върху монумента на гарата „В памет на жертвите от протурския тероризъм“ са изписани датите и на други терористични актове от средата на 80-те години.
